Джозеф Файндер - Московският клуб (Къртица 3)

Използувайки внушителен брой бижутерски инструменти, които взимаше от сандъчетата на тезгяха, той внимателно свърза две жици с малък черен електронен детонатор, произведен от калифорнийска компания. След това започна да прикрепя детонатора към електрическа взривна капсула и деветволтова батерия за транзисторно радио.

Електрическите взривни капсули съдържаха малък заряд, който се взривява посредством електрически ток. От капсулата излизаха два двуметрови проводника. Завинти единия от тях към детонатора. Вторият свърза с един от електродите на малката батерия. Напъха капсулата в блок от един килограм пластичен експлозив. Нямаше значение къде в блока ще попадне тя.

Забеляза, че са му осигурили бял C-4, произведен в Съединените щати. Разпозна етикета и серийния номер — на „военния завод за муниции «Холстън»“ в Кингспорт, Тенеси. Зачуди се, без да се задълбочава, как ли е успял Секретариатът да се добере до пластични експлозиви на ЦРУ. И защо ли?

Не свърза другия проводник от капсулата със свободния електрод на батерията: това би взривило бомбата в същия миг. Не, това щеше да стане, като му дойдеше времето, в часа, на който щеше да настрои таймера.

След избухването на пластичната бомба налягането в помещението под мавзолея на Ленин щеше моментално да се повиши до такава степен, че трите гранати, които щеше да разположи вътре, щяха да се взривят и да послужат като детонатор за облака от газ. Беше решил, че три гранати ще са достатъчни, но трябваше да бъдат специален вид, от тези, които развиват при експлозията извънредно висока температура.

Необходими бяха гранати с бял фосфор. Те също му бяха набавени и също бяха американско производство. По необясними съображения на бюрокрацията съветската армия не ги произвеждаше. Обаче Секретариатът беше успял да се снабди със значителни количества американски гранати М-15 — гладки цилиндри, малко по-малки от бирени кутии.

Отвинти нормалните запалки на гранатите и ги замени с мембранни ударно детонаторни възпламенители, към които беше прикрепил взривни капсули. Тези ударни възпламенители с форма на цимбал щяха да се задействуват от високото налягане.

Накрая прикрепи към вентила на десеткилограмова бутилка пропан още един клапан — с часовников механизъм. Клапани като този се продаваха по каталог от голям брой компании за управление на производствените процеси. Таймерните клапани могат да бъдат използувани например, за да се включи газовото отопление на сграда с офиси в пет часа сутринта, така че, когато в девет дойдат служителите, да бъде топло.

В подземието на мавзолея щяха да му трябват само две минути. Щеше да отвие вентила на бутилката с пропан и да нагласи таймера на втория клапан да започне да изпуска газ в единадесет часа сутринта на Седми ноември. За десет минути облакът газ щеше да стане достатъчно голям и достатъчно наситен с кислород. Десет минути по неговите изчисления беше оптималният интервал. Ако пластичната бомба избухнеше пет минути по-рано или пет минути по-късно, целият план щеше да пропадне.

Свърши с бомбата точно в четири часа и двадесет минути сутринта. Цялото съоръжение се събра идеално в сака и той се почувствува горд от изделието си. Беше сигурен, че то ще изпълни своето предназначение.

6:32 часът сутринта

Стоун седеше грохнал в колата, но не си позволяваше да задреме. Шарлот беше изчезнала. Нямаше я нито в бюрото, нито в апартамента. Бе се обаждал непрекъснато от телефонни будки, но никой не бе вдигнал слушалата.

Тогава се сети къде може да е, ако не са я арестували.

В многобройните им разговори през последните дни тя му бе споменала за едно скривалище в Москва — хотел „Червена звезда“ в центъра на града. На рецепцията работел неин познат. Веднъж беше казала, че се е срещала там с един от информаторите си, който трябвало да запази абсолютна анонимност. Стоун познаваше много добре начина й на мислене. Беше сигурен, че ако се е наложило да се крие, е отишла точно там.

Шофьорът на Чавадзе отби черната волга в странична уличка съвсем близо до площад „Дзержински“ и Стоун слезе предпазливо. Влезе в малка, слабо осветена сграда, на олющената табела, на която имаше обикновена червена звезда.

Зад тезгяха на рецепцията седеше мъж на средна възраст с прошарена черна коса и големи торбички под очите.

— Търся един човек — каза Стоун.

Мъжът го изгледа строго, после се усмихна.

— А, струва ми се, че познавам една ваша приятелка — рече той.