Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Но те ще те убият.

— Сигурно, но никой план не е перфектен.

Тя поклати глава.

— Не. Ще го направим заедно.

Джо кимна и я бутна назад.

— В такъв случай е време да вдигнем шум.

Насочи картечните пистолети към вратата и стреля в ключалката. Гърмежът на двете оръжия в тесния коридор беше оглушителен. Елена затисна уши с длани, но това не й помогна особено.

Ковалски най-накрая спря да стреля. Захвърли единия празен пистолет, но задържа другия.

Куршумите бяха направили неравна дупка с размерите на юмрук в дебелото тиково дърво — бяха отнесли ключалката. Джо пристъпи напред и изрита вратата. Въпреки пищенето в ушите си Елена чу някъде отгоре викове и тропот на крака.

Джо се обърна и протегна ръка към нея, когато една вълна разклати кораба и я запрати към отсрещната стена. Само че не беше стена. Зад нея се отвори врата. Елена политна през нея. Силни ръце я уловиха, едната я хвана през кръста, а другата сграбчи вързаната й на опашка коса. Беше повдигната рязко нагоре, докато не остана да стои на пръсти.

Успя да зърне за миг гиганта Кадир.

Джо се обърна и вдигна пистолета. Лицето му беше зачервено и гневно, но изражението му бързо се смени, когато видя, че няма начин да стреля, без да рискува да я улучи.

Елена също го разбра.

Докато гигантът я влачеше навътре в каютата си, виковете приближиха, както и тропотът.

Елена погледна Джо в очите.

— Тръгвай.

22:26

Ковалски имаше една секунда за вземане на решение — но знаеше, че няма избор. Ако останеше, щяха да го убият, а по всяка вероятност и Елена. Най-добрата надежда и за двамата беше да подвие опашка и да побегне.

Той погледна Кадир в очите.

„Не сме приключили, копеле“.

Отстъпи в гаража. Затръшна с проклятие вратата и се огледа. На стената имаше закрепена пожарникарска брадва. Ковалски я взе и я напъха в U-образната дръжка.

Импровизираното резе нямаше да издържи дълго.

„Но да се надяваме, че достатъчно“.

Метна ремъка на пистолета през рамо и слезе по трите стъпала в гаража. Предишния ден, докато ги качваха на яхтата, беше успял да го огледа добре. От двете страни имаше по три черни джета, обърнати към вратата на кърмата. Между тях се намираше четириместната подводница, въоръжена с миниатюрни торпеда.

Докато вървеше покрай подводницата към вратата на кърмата, Ковалски си представи как използва оръжията й, за да потопи проклетата яхта.

„Надали“.

Вместо това направи онова, което можеше. Стигна до голямото червено копче до вратата и стовари юмрук върху него. Чу се бръмчене и металната врата започна да се вдига. Подухна силен вятър, носещ миризмата на сол и надежда.

Докато се обръщаше, нещо тежко се стовари в двойната врата зад него.

Ковалски трепна, но брадвата издържа. Той се затътри към рафта със спасителни жилетки и ключове. Грабна един комплект, като се молеше всички джетове да са с еднакви ключове.

„Няма да възразя срещу малко късмет“.

Откъм вратата се чуха изстрели. Куршуми пробиха дебелото дърво.

Ковалски приклекна и забърза, доколкото можеше, към най-близкия джет. Вратата на гаража вече се беше вдигнала наполовина, разкривайки черно море с високи вълни. Отворът още не беше достатъчен, за да може през него да мине джет.

Ковалски използва времето да метне жилетката върху джета, след което задрапа нагоре по издигнатата седалка. Най-накрая успя да се качи по корем върху нея, увиснал като дисаги на кон.

Сред стрелбата се разнесе силен трясък. Двете половини на дръжката на брадвата отлетяха, а вратата се отвори.

„Мамка му!“

Ковалски грабна картечния пистолет и стреля напосоки по първия, който се опита да влезе. Беше достатъчно, за да го накара да отстъпи в коридора. После оръжието му изцъка и спусъкът остана неподвижен.

Ковалски изруга, захвърли празното оръжие и сграбчи вдигнатия лост до парапета. Дръпна го рязко. Релсите, върху които се намираха джетовете, се разпънаха отвъд кърмата на яхтата. Плъзгачите се понесоха надолу по колелцата между релсите — и джетът политна високо над водата.

Ковалски затаи дъх, а после изпъшка, когато джетът падна във водата. Ударът едва не го изхвърли в морето. Като се държеше здраво, той извъртя краката си назад и стисна седалката отстрани с коленете си.

Това беше най-доброто, което можеше да направи с оковани крака.

Пъхна ключа, натисна червеното копче за запалване и двигателят на джета изръмжа.

„Това ще свърши работа“.

Без да се надига, Ковалски посегна към дръжките и стисна газта. Плъзгачите се надигнаха и джетът се понесе през тъмното море — в последния момент.