Джеймс Роллинс - Последната одисея

Грамадният телохранител сграбчи водачката за рамото и я дръпна заедно с останалите към зодиака. Жената отначало се опита да се отскубне и дори направи крачка към кораба, но той вече гореше и пожарът се разпространяваше. Тя се намръщи, обърна се и махна на всички да се качват на лодката.

Жената нямаше намерение да рискува и да изгуби спечеленото с мъка съкровище, въпреки че картата не беше цяла. Докато лодката се носеше по ледената река, тъмните й очи се обърнаха към Елена. Без да откъсва поглед от нея, жената свали с два пръста неопреновата качулка на костюма си и тръсна глава, за да разпусне коси, черни като крилете на гарван. Елена почти видя как зад суровия й пресметлив поглед се въртят колелца — явно жената обмисляше какво да прави с пленницата си.

Накрая тя се извърна, когато зодиакът излезе от ледника. Ветровете моментално ги връхлетяха. Върху вълните във фиорда имаше бели гребенчета. Мъглата още се стелеше над морето, но вятърът вече я разпръсваше.

Наближаваше буря.

Зодиакът подскачаше над вълните към целта им, която изникна от мъглата. От синьото море стърчеше черна конусовидна кула. Докато лодката се носеше към нея, подводницата се издигна, колкото палубата й да се подаде над неспокойните води. Кормчията насочи зодиака към нея.

Водачът скочи на палубата и даде заповеди. Двама мъже помъкнаха тежката кутия на картата, а гигантът пристъпи към Елена. Тя се дръпна от него и сама се прехвърли на подводницата.

Кормчията също слезе от зодиака и го избута в морето. После вдигна автомата си и стреля по понтоните. Лодката започна да потъва.

Елена усети боботенето на двигателите на подводницата. Явно отрядът възнамеряваше да напусне района възможно най-бързо.

След като изпълни една последна задача.

Елена чу приглушен тътен и усети как палубата под краката й трепна. Разпенена следа се понесе през вълните, като се отдалечаваше от подводницата. Торпедо. Елена закри уста с длан и впери поглед към ледника Хелхайм. Секунди по-късно парчета лед полетяха високо във въздуха. Дори от това разстояние Елена усети ударната вълна. Огромна част от ледника се отцепи и се спусна като бяла гилотина пред отвора на канала.

Когато айсбергът падна в морето, към тях се понесе огромна вълна.

— Идвай — нареди жената.

Елена си помисли дали да не скочи в морето.

Водачката на отряда се обърна към нея, сякаш беше прочела мислите й.

— Има много неща, които трябва да научиш. — Погледът й я прониза. — Много неща, които искаш да научиш.

Елена сви юмрук. Идеше й да каже на жената да върви по дяволите, но си представи картата и свързаната с нея загадка. Жената беше права.

„Искам да науча“.

Обърна се и тръгна към кулата, без да отпуска юмрук. Интелектуалното любопитство може и да я мотивираше, но сега тя имаше и друга цел. Представи си ухиленото лице на Мак, веселите искри в очите на Нелсън, спокойната сила на Джон.

„Ще си отмъстя“.

21 юни, 12:15

Тасиилак, Гренландия

„Елена е била все още жива…“

Мария се опита да намери утеха в това, но останалата част от разказа на местния полицай си оставаше ужасна.

Тя седеше в уютната трапезария на хотел „Ред“, обгърнала с длани димяща чаша кафе. В помещението имаше няколко маси и столове, малък библиотечен кът и висок рафт с различни ботуши за сняг, стари и нови. С яркочервената си външна облицовка и големи прозорци, гледащи към залива Крал Оскар, това място щеше да бъде очарователно, ако обстоятелствата бяха различни.

Трапезарията беше пълна с местни жители. Изглежда, всички бяха чули взрива на торпедото и цялото градче искаше да научи какво става.

Всички погледи бяха насочени към единствения очевидец.

— Тунела го няма — каза полицай Хан Йорген, който седеше срещу нея. Беше облечен в разкопчано яке с кожена подплата върху униформата си. Датското му потекло ясно се долавяше в акцента му и се виждаше в късо подстриганата руса коса. — Торпедото удари стената на ледника. Огромна част от нея се отцепи.

— Можете ли да опишете подводницата по-подробно? — попита командир Пулман. След като кацнаха в Гренландия, военният самолет получи съобщение за засечена в морето подводница. Командирът беше настоял да се качи с Мария и Джо на хеликоптера до градчето. Останалият екипаж беше останал, за да закрепи самолета срещу силните ветрове, духащи от планините. — Видяхте ли някакви означения по кулата? Някакви букви или числа?