Джеймс Роллинс - Последната одисея

Частта от романа, свързана с митовете и фактите за трите града, е толкова точна, колкото можех да я направя. Гръцкият историк Страбон също смятал, че Тартар на Омир и богатият испански град Тартес са едно и също място. По-късно други смятали, че библейският Таршиш е просто друга версия на името на същия загадъчен град. Дори предположението, че трите града са дом на високоразвита цивилизация, не е плод на моето въображение, а се основава на по-научни (и спорни) изследвания.

Картата на тектоничните плочи в романа е точна. Отново ми се стори странно съвпадение, че много от теориите на Страбон за истинското местоположение на митичните острови и пристанища от „Одисея“ попадат на границата между Африканската тектонична плоча и Евразийската на север. Дали това означава нещо? Ако сте прочели този роман, знаете отговора.

Добре, достатъчно история и антична наука. Да се спрем на някои локации.

Мария и Ковалски се топват в горещ извор, преди да се озоват в наистина гореща обстановка. Аз имах щастието да прекарам един следобед в Синята лагуна. Опитах се да опиша мястото колкото се може по-точно, но пък, от друга страна, бях изпил няколко от онези смеси от зелени банани и ром, така че най-добре да идете и да проверите сами. Препоръчвам ви да прочетете „Последната одисея“ там. Между другото, Съединените щати наистина имат там ескадрила Р-8 „Посейдон“ за следене и лов на подводници. И като се има предвид, че романът се занимава с древногръцката митология и морските народи, как бих могъл да не включа военни самолети, носещи името на бога на моретата?

Повечето детайли и специфики от тази част на романа са истина, от хотел „Червената къща“ в Тасиилак до динамиката и опасността за ледниците на Гренландия. Макар че лично не съм се спускал в онези замръзнали водовъртежи, известни като мулини, аз се консултирах с приятел пещерняк, който го е правил. След страшния му разказ реших, че по-скоро бих рискувал да се изправя срещу огнедишащ бик. Така стигам до последната странна случайност. От самото начало знаех, че ще замразя арабски дау в ледовете на Гренландия в роман, посветен на търсенето на истинското местоположение на митичния Тартар, подземния свят на древните гърци. И кой е един от най-големите ледници на Гренландия, който е застрашен най-много? Хелхайм, кръстен на скандинавския „свят на мъртвите“. Тълкувайте го както намерите за добре.

Елена и Ковал ски за кратко са затворници в древен подземен град в Турция. Основах описанието му на реален обект — подземния град Деринкую. Въпреки че не вярвам, че подобен изгубен град съществува на един хвърлей от Троя, археолозите са открили над двеста пещерни града в страната — така че защо да няма и един в околностите на града от „Илиада“ и „Одисея“?

Италианският ми издател беше така добър да ме покани да изнеса беседа в малкото селце Велетри край Рим. Това е място с дълга книжовна история. Ако някога го посетите, идете да хапнете в „Казале дела Реджина“. Ще ми благодарите. Велетри се намира на две крачки от Кастел Гандолфо и успях да посетя летния дворец на папата. Именно това посещение ме убеди да го включа в романа си — така че простете, че го взривих. На базата на посещението си се опитах да го опиша колкото се може по-точно. И няколко забавни факти. Дворецът наистина е построен върху древните останки на вила на император Домициан. Той е известен с дългата си и богата история на астрономически наблюдения и има нова и стара обсерватория, както и чудесен музей на астрономията. Разказът за „папските деца“ също е исторически верен. Колкото до Светия скриниум, първоначалната пътуваща библиотека на папите, тя наистина е съществувала и се твърди, че е съдържала редки съкровища от зората на християнството. Дали съществува и днес? Дали се пази в древните римски хранилища под Кастел Гандолфо? За съжаление, те не бяха включени в моята туристическа обиколка.

Италианският остров Сардиния има богато археологическо минало, което докоснах в романа си. Подробностите около камъка Норо и гигантите от Монте Прама са точни, макар че някои от предположенията около тях са плод на въображението ми. Древните укрепления и сгради, известни като нураги, са напълно реални, както и връзката им с Дедал, за когото наистина се казва, че е живял на острова след бягството си от цар Минос — и именно затова гърците са наричали тези руини дайдалеи.