Джеймс Роллинс - Последната одисея

Ако сте късметлия.

Ковалски забеляза тревожните бръчки около очите на Баако. Точно този поглед беше причината все още да не е казал на Мария. Щеше да го направи, но не сега. Не когато тя беше толкова щастлива и когато всичко помежду им вървеше така добре. Може би мълчанието му беше глупаво, дори егоистично, но самият той се нуждаеше от време да смели всичко това.

Ковалски се обърна към Баако. Знаеше, че горилата ще му повярва и че е по-лесно да излъже на езика на жестовете.

[Татко е добре]

Баако се вгледа в него, после го прегърна силно. Ковалски го потупа и потърка гърба му. Когато най-сетне го пусна, Баако изглеждаше облекчен и много по-радостен.

„Хубаво“.

Ковалски се обърна към палатката и видя Мария да излиза с две бири в ръце. Махна й.

Баако изтича да я посрещне, сякаш беше отсъствала дни наред.

Или може би беше нещо друго.

Мария вдигна ръце, за да не може Баако да се добере до бирата.

— Още си малък — сгълча го тя. — Може би след като навършиш двайсет и една.

Ковалски се усмихна.

Тя дойде при него и въздъхна щастливо. Погледна го, озарена от светлината на звездите.

— Защо си се ухилил толкова?

Той се усмихна още по-широко.

— Защото съм най-големият късметлия на света.

„И възнамерявам да остана такъв“.

Стигнахме до края на тази одисея. Тя може и да не е изпята от старогръцки хор, но се надявам да е била достатъчно занимателна. В миналото Омир е смесвал факти и измислици. Разказал ни е истинската история за падането на Троя, но е вплел в нея митове и вълшебства. За разлика от великия бард на древността, аз ще се опитам на тези последни страници да разделя истината от измислицата в моята история, като с това може би ще хвърля малко светлина и върху начина, по който пиша.

Да започнем с двете библии, които намерих за невероятно ценни при създаването на тази история. Разбира се, погълнах, разнищих и проучих и безброй други книги, но тези две са не само информативни и вдъхновяващи, но и представляват страшно добро четиво. Затова препоръчвам на всички ви да се запознаете с тях.

Първата навлиза дълбоко — наистина дълбоко — в митовете за това какво се намира отдолу, защо гледаме натам и защо то продължава да ни очарова. Прочетох я, без да имам намерение да я използвам като материал в проучванията си, а просто от любовта ми към пещерите. Но накрая тя ме впечатли толкова, че ме накара да напиша този материал, и ме предизвика достатъчно, за да го направя по-добър. Какво повече може да иска човек? Затова ви я препоръчвам:

„Долният свят — дълбоко пътуване във времето“ от Робърт Макфарлън.

Избрах втората книга за проучвания и препратки, но буквално се изгубих в чудесния стил на писане, останах поразен от концепцията и в крайна сметка тя залегна в основата на този роман. Въпреки това моята история едва докосва темата за древните технологии и смесването на мит и наука, която може да се намери в този труд. Ако искате да се запознаете по-подробно с историческите детайли и предположения, повдигнати в моя роман, задължително прочетете:

„Богове и роботи — Митове, машини и древни мечти за технологии“ от Адриан Мейър.

И тъй, нека погледнем по-подробно в историята на „Последната одисея“. И ще започнем с Тъмните векове в Гърция (от 1100 до 800 г. пр.н.е.), или така наречения Омиров период.

В началото на романа намеквам за истинската история, скрита в митовете на двата епоса. Аз обаче не съм първият, който разглежда тази граница между факти и измислица. Един от първите, който го прави, е старогръцкият историк Страбон, който в своя пътепис за древния свят — многотомния труд „География“ от 7 г. — се опитва да направи същото, което правя и аз в тази книга — да нанесе на картата съдбовното пътешествие на Одисей из Средиземно море. Много от предположенията в тази книга (с изключение на ролята на тектоничните плочи) произхождат от текстовете на Страбон.

Археолозите и историците приемат, че е имало война, засегнала цялото Средиземноморие и довела до падането на три големи цивилизации от бронзовата епоха — гръцко-микенската, египетската и тази на хетите в Анатолия. Този конфликт получил прозвището „Нулева световна война“. В епосите си Омир описва един епизод от нея. И до днес остава нерешена загадката кой е атакувал тези цивилизации и е довел до настъпването на Тъмните векове. Повечето учени приемат, че виновниците са загадъчните „морски народи“, но дори тяхната идентичност продължава да бъде предмет на догадки. Някои смятат, че те са коалиция от различни племена, а други, че са от друго анатолийско царство — това на лувийците. Разбира се, аз имам свое мнение по темата и го споделям в романа.