Дуглас Кеннеди - Мираж

Чух онзи, който ми говореше, да изрича нареждания на висок глас. После бях повдигната и сложена върху дюшек. Отблизо идеше мирис на животински тор. После някой се качи до мен. Отворих едно око и видях седнало край дюшека момичето, което ме беше открило, да се усмихва срамежливо, преди отново да покрие лицето ми с кърпа. После хвана ръката ми и я задържа в своята. Усетих някакво движение пред нас, наклонената плоскост, върху която лежах, се изравни, чух плясък на камшик и рев на магаре, после отново припаднах, когато каруцата с мен се затътри бавно през пустинята.

Нямам представа колко дълго съм прекарала във всеобхватна тъма. Когато се събудих, бях на съвсем различно място. Щом отворих очи, видях свещи и два газови фенера да осветяват вътрешността на шатра. Самият факт, че отворих двете си очи, бе изненадващ. Също такова бе присъствието на старица — лицето ѝ бе като барелеф, имаше само четири или пет зъба. Взираше се в мен и щом я погледнах, възкликна:

— Аллаху акбар!

Опитах се да се надигна до седнало положение. Бях твърде слаба и не успях. Старицата ми заговори тихо и леко притисна главата ми към постелята. Появи се друга жена, много по-млада, хубава и усмихната.

— Хамдилли-ла!

Докосна лицето ми с пръсти. Трепнах. Дори лекият допир до бузата ми предизвика болка в безброй нервни окончания. Тя мигом придоби разкаян вид, особено след като старата ѝ извика да свърши нещо. Няколко мига по-късно по лицето ми леко бе разтъркано някакво олио. Едва сега осъзнах, че съм гола от кръста надолу. Бях просната на легло, подобно на ковчег, краката и хълбоците ми бяха покрити с разни кърпи, на слабините ми имаше бяла превръзка, по която личеше засъхнала кръв.

Щом видях кръвта, отново се озовах обратно в оня пикап, а насилникът ми ме разкъсваше с тласъците си.

Започнах да треперя. Младата жена веднага ме прегърна, зашепна ми на арабски, успокояваше ме, веднъж дори направи жест към окървавената превръзка и после избъбри нещо утешително и многословно, сякаш искаше да каже: Знам какво ти се е случило и е ужасно. Но ще се оправиш.

До нас се доближи старицата с чаша в ръка, пълна с нещо димящо и ароматно. Направи знак на младата жена да ме повдигне и после ме подкани да пия тази билкова горчиво-сладка отвара. Имаше мигновен сънотворен ефект. Само след секунди се пренесох другаде.

Когато се събудих, беше ден. Още се чувствах отчаяно слаба, замаяна от сътресение, с пищене в ушите, което не искаше да се махне. Изпитвах и неотложна нужда да се изпикая. Но щом понечих да седна в леглото, изгубих равновесие и паднах обратно по гръб. Тогава видях момичето, което ме намери, да се надига от дюшек в ъгъла на шатрата и забързано да се приближава към мен. Макар и съвсем сънена още, усмихна ми се широко. Успях да ѝ отвърна с немощна усмивка.

— Parlez-vous francais? 62 62 Говорите ли френски? (фр.) — Б.пр. — попитах я.

Тя поклати глава, после вдигна пръст, с което ми даваше знак да изчакам, и изтича навън. Чух я да вика на някого. След няколко минути се върна с много хубавата млада жена, която бях видяла… кога?… Вчера ли беше? Колко време беше минало, откакто бях паднала умираща в пустинята, до това място и този момент? Разбрах, че е същата жена едва когато си свали бурката.

— Салаам алейкум — каза ми.

Момиченцето стоеше до нея и се държеше за джелабата ѝ.

— Мема — промълви тя.

— Майка ти? — попитах. Последва озадачен поглед от двете. Опитах с по-фонетична дума: — Мама?

Това подейства. И двете се усмихнаха и закимаха.

Попитах жената дали говори френски. Тя като че се смути от въпроса ми и заклати глава.

— Няма проблем — промълвих и се опитах да се усмихна, но внезапно се усетих замаяна.

Жената поръча на дъщеря си да изтича отвън. Нуждата ми да уринирам вече бе неудържима. От уроците си по френски със Сорая си спомнях някоя и друга дума на арабски, която тя споменаваше, за да ми помогне да се справям по улиците на Есувейра. Научила ме бе на няколко фрази. Като например:

— Айнал хаммам?

Къде е тоалетната?

Фактът, че бях задала този въпрос на арабски, я накара да засияе. Отговори ми с поток от думи, от които не различих нито една. Но ми даде знак да почакам за момент, като се втурна към другия край на шатрата и се върна с дълга черна джелаба. Докато ми помагаше да я облека, дойде старицата и започна да раздава нареждания на младата жена, която ѝ обясни, че искам да ида до тоалетна (или поне чух думата „ал-хаммам“ в отговора ѝ).