Дуглас Кеннеди - Мираж

Друг глас в съзнанието ми настояваше, че Майра не би ме предала по този начин. Първо, защото така щеше да навлече и на себе си огромни неприятности, и най-вече защото си личеше, че е човек, който държи на думата си.

Ала ето че ни спираха. Видях как Симо здраво стисна устни. Дръпна продължително от цигарата си, а гърбът и раменете му видимо се напрегнаха. Лъчът от полицейския фенер нахлу през предното стъкло и почти ни заслепи, като принуди Симо незабавно да намали.

Той паркира пред полицейската кола и загаси цигарата си в преливащия пепелник на таблото. Стъклото му вече беше свалено и чувах пукането на статично електричество от радиостанцията наблизо. Когато лъчът обходи вътрешността на автомобила, видях двама млади служители на реда в зле прилягащи им униформи, учудени в този късен час насред нищото да видят на задната седалка жена, при това западнячка. Изговориха се много приказки на арабски, Симо подаде личните си документи и шофьорското си свидетелство. Един от полицаите изчезна за безкрайни пет минути, после се върна и дълго разговаря с колегата си. После насочи вниманието си към мен и каза:

— Vos papiers, Madame. 43 43 Документите ви, госпожо (фр.). — Б.пр.

Вече бях приготвила паспорта си и го подадох. Двамата полицаи прекараха твърде дълго време да го разучават страница по страница. Те бяха основно празни, свидетелство колко малко познавах света извън моята страна. Видях, че стигнаха до страницата, където бе положен печатът на мароканската ми виза. Разгледаха я внимателно и я обсъдиха помежду си. После по-старшият от двамата ме попита говоря ли френски. Кимнах утвърдително. Той ми зададе въпрос:

— Вярно ли е, както твърди шофьорът, че сте го наели като такси до Казабланка?

— Да, платих му да ме откара там.

— Защо пътувате нощем?

Вече бях предвидила този въпрос.

— Мъжът ми пристига в Казабланка с ранен полет сутринта и ще го посрещна на летището.

Тогава те изчезнаха с паспорта ми. Видях ги как отидоха до колата си, запалиха цигари и си предаваха един на друг моя документ за пътуване. Междувременно Симо отново пушеше и виждах, че се тревожи не по-малко от мен за изхода от тази ситуация. Знаех, че посегне ли един от тях към телефон или към радиостанцията, за да потвърди самоличността ми, с мен е свършено. Минаха още пет минути. По-възрастният от двамата отвори вратата на колата им. Ето, това беше — началото на края. Но той само извади отвътре бутилка с вода. Продължиха да разговарят. После ни приближиха и почукаха на задното стъкло. Отново го свалих.

— Donc, Madame… 44 44 И така, госпожо (фр.). — Б.пр.

Той ми подаде паспорта.

— Bon voyage a Casa… 45 45 Приятен път до Каза… (фр.). — Б.пр.

Кимна на Симо, отдаде ни чест и ние потеглихме в нощта.

Две минути, след като отминахме полицейския пост, шофьорът ми изпухтя с облекчение. Дори когато в нищо не си виновен, взаимодействие със закона винаги поражда душевен смут. Дали Симо усещаше, че бягам? Стресът от последните няколко минути ми се отрази по неочакван начин. Повлияха ми също късният час и огромното напрежение от изминалия ден. Опънах се на задната седалка, като наместих тялото си така, че да избегна издадените пружини, и заспах. Макар разбитото окачване и неравната настилка да ме събуждаха на няколко пъти, изтощението ми бе толкова силно, че мигом отново се гмурвах в подземния свят. Докато не дойде рязко раздрусване, последвано от гръмкия рев на животно и още по-гръмкия клаксон на кола. Бяхме на градска улица, на хоризонта се издигаха високи жилищни сгради и нямаше никакво движение с изключение на магарешка каруца, спряла пред нас. Мъж в джелаба се опитваше да подкара животното, но то отказваше да помръдне и беше предизвикало задръстване на пътя. Човекът го удряше с камшик, но инатът на добичето надделяваше дори над болката. Симо, който не можеше да изпревари магарешката каруца на тази тясна улица, натискаше клаксона. Върнала се в съзнание, но още сънена, погледнах часовника си. Беше шест часът без няколко минути. Върху нощното небе вече се прокрадваше светлина. Отне ми малко време да осъзная, че бяхме в Казабланка.

— Arretez, s’il vous plait 46 46 Престанете, моля ви (фр.). — Б.пр. — казах на Симо, като направих жест, че от натискането на клаксона няма никаква полза.

В отговор той ми посочи близка сграда — жилищен блок в стил ар деко със смесен магазин на партерния етаж, който вече беше отворен. Точно насреща му имаше кафене с тераса. В близост забелязах още оптика и бутик с 44 изложени на витрината бели и кафяви кожени якета наред с избелели дънки и шарени копринени ризи. Водопадът от скъпа безвкусица погаждаше номера на зрението ми след нощ с кратък сън на пресекулки на задната седалка на разбрицана кола. Мъжът с магарешката каруца най-сетне накара добичето да се размърда и да освободи пътя. Симо паркира и отново посочи към сградата отстрани на пътя.