Дуглас Кеннеди - Мираж

Робин изглеждаше така шокирана и разочарована, когато ѝ казах при пристигането ни в Каза, че ми се иска да се върна у дома. Не я обвинявам, че е разочарована. Тя се омъжи за човек, който не става за брак и който е наясно, че съпругата му е твърде добра за такъв двуличен неудачник като него.

Няколко страници по-нататък имаше скица на мен гола в хотелското ни легло.

Невероятен секс както винаги. Колебанията ми относно нея и всичко това изчезват, когато я обладавам.

Стиснах здраво клепачи. Ето защо никога не бива да четеш дневника на любимия си.

Понякога Робин гледа на мен, сякаш съм петгодишно хлапе, изхвърлило всичките си играчки от кошарката. Не е много далеч от истината.

Затворѝ дневника веднага.

Днес тя прекали с похвалите за новите ми рисунки. Усетих се смирен пред нейния ентусиазъм. Защо уверенията ѝ в моя талант ме карат да се чувствам непълноценен?

Следваше друга бегла моя скица как стоя на балкона, загледана в далечината.

Тя ще ме напусне, като узнае. Би била идиотка, ако не го стори. Ще жаля за нея. После ще обърна страницата. И ще си кажа, че така е по-добре. Защото аз не заслужавам щастие.

Не мога дори да си представя какво би означавало да поема отговорност за нов живот.

Значи е бил наясно, че с извършването на тайната вазектомия зарежда оръжие, което в крайна сметка щеше да гръмне в лицето му.

Не мога дори да кажа какво искам. Не, истинският проблем е този: не мога да кажа какво не искам.

Докато ме бе убеждавал, че иска дете, очевидно не бе искал дете.

Това място е пълно с твърде много сенки за мен. Със спомени за неизпълненото обещание. Трябва да върна Самира в живота си. Дали Ромеи Б. X. може да помогне за каузата ми?

Кой беше Ромен Б. X.? Получих отговор на този въпрос малко по-късно, когато попаднах на страница с името „Ромен Бен Хасан“, написано в долното поле, последвано от адрес също в Казабланка 4е. Разрових паметта си да си припомня къде бях чувала това име преди. И се сетих. Бен Хасан беше приятелят художник на Пол от годината му, прекарана в Казабланка; човек с френско-марокански произход, онзи бохем, който беше въвличал Пол в забави и пиянски сбирки. Късметът беше на моя страна: под адреса имаше телефонен номер. Живееше в същия район на Казабланка като Самира. Имаше ли някаква връзка между тях? Не ми ли каза Пол, че е изгубил контакт с Бен Хасан, когато името му изникна в разговор преди няколко седмици? Поредната от многото лъжи, които ми беше пробутвал.

Нещо все още ме озадачаваше. Защо Пол бе взел този свой последен оцелял скицник, а беше изчезнал без паспорта си и без никакви дрехи и лични вещи? Тормозеше ме фактът, че не носеше със себе си скъпоценните си моливи и въглени. Пол никъде не мърдаше без скицник и любимите си френски моливи, които поръчваше от няколко специализирани магазина в Манхатън. Травмата от нараняването, които си бе причинил… може би фактът, че е страдал от сътресение или най-малкото е бил дезориентиран, след като си е блъскал главата в стената, ли е станал причина да си тръгне от хотела само със скицника? Или вече е имал дрехи и тоалетни принадлежности в дома на приятелката си? Как ли ги бе отнесъл там? Нищо чудно при раздялата им в Бъфало да ѝ бе дал куфар, който да отнесе в Казабланка, и само да е търсел повод да се измъкне от брака ни, какъвто аз безспорно му дадох днес.

Чуй се само в какви налудничави предположения изпадаш…

Но как иначе би могъл да се обвърже с тази жена? През трите години, докато бяхме заедно, никога не беше пътувал някъде без мен освен за по два дни до галерията си в Ню Йорк. Прекарали бяхме няколко дни в Монреал, когато имаше групова изложба там в Музея на изящните изкуства. С изключение на това не бе напускал страната било сам, или с мен. Така че само в Бъфало можеше да се е запознал с любовницата си. А това означаваше да я е срещнал в университета, където преподаваше. На снимката в дневника се виждаше, че тя е малко над двайсетгодишна. Дали не си бе направил вазектомията, за да се погрижи и тя да не забременее?

Спри, спри, спри. Така не стигаш доникъде.

Ала проблемът при откриването на лъжа — особено когато не можеш да се изправиш пред лъжеца — е, че тя води към още по-развинтени хипотетични сценарии.

Излъгах по-рано, че Симо не каза нито дума повече до Казабланка. Всъщност каза една дума:

— Полиция.

Пред нас на пътя имаше блокада и двама полицаи бяха застанали на шосето, като единият насочи мощен фенер към нас и даде знак да спрем. О, господи, някак са открили, че съм се измъкнала от хотела и бягам. Ще ме върнат в Есувейра и ще ме изправят пред инспектор Муфад, чиито подозрения спрямо мен ще са се утроили, след като не се подчиних на нарежданията му и напуснах града. Сега ще постави някого на пост пред вратата ми, докато уреди съдия да му подпише заповед за отнемане на паспорта ми. Несъмнено ще се превърна в неговия заподозрян номер едно. Ще изтъкне в съда, че само виновен човек би предприел опит за бягство.