Дуглас Кеннеди - Мираж

Когато инспекторът стигна до тази част от повествованието, раменете ми се напрегнаха. Понечих да кажа нещо, но отново помощник-консул Конуей положи ръка върху рамото ми, като ми подсказваше, че мълчанието е най-добрият вариант. Веднага си дадох сметка какво ми четеше инспекторът: официалната версия на случилото се, като спестяваше на обществеността (в страна с толкова зависима от туризма икономика) неприятната истина, че западна туристка е била отвлечена, изнасилена и изоставена да умре под сахарското слънце. Можех само да се чудя дали, след като това „признание“ бе изтръгнато с бой от него, моят похитител наистина бе отнел сам живота си, или самоубийството му бе удобно уредено, за да се приключи случаят. Отчасти бях бясна, че изнасилването беше изключено от официалното изявление, но на рационалната ми страна (вечния балансьор на загуби и печалби) ѝ беше ясно какво всъщност правеха властите. Даваха ми изход, и то такъв, при който срещу мен нямаше да бъдат повдигнати съдебни обвинения, нито да бъде изискано разследване от семействата на нападателите ми (защото дори при самозащита убийството си е убийство и трябва да бъде разследвано). Нещата бяха оформени така, че случаят да бъде завинаги приключен.

Инспекторът продължи, като описа как берберско семейство ме е открило да лежа в безсъзнание в пустинята, съживило ме е и ми е помогнало да се върна в Казабланка. Отново се запитах дали знаеха имената на спасителите ми, или това е просто официална версия. Прекъснах го.

— Точно така се случи, господине. Дължа живота си на тези хора, които ме спасиха, и на човека, докарал ме тук.

Лицето на инспектора потрепна, сякаш изненадан от това разкритие. Тогава разбрах, че всъщност нищо не знаеха за Майка и семейството ѝ, нито за Аатиф и как точно съм се укрила зад бурката. Измислили си бяха частта с берберското семейство като обяснение за липсата ми в продължение на няколко седмици. Така че берберските ми приятели нямаше да бъдат притеснявани с нежелани посещения и разпити от службата за сигурност. Щяха да бъдат оставени на мира.

Помощник-консул Конуей ме стрелна с поглед, за да ми подскаже, че трябва да оставя инспектора да довърши.

— Доволен съм, че ви е била оказана помощ от наши граждани — заяви той. — И искам да ви уверя, че мъжете, които са ви нападнали, тези престъпници… това не сме ние.

— Повярвайте ми, господине, отлично знам, че е така — потвърдих.

— Подготвили сме официално изявление на английски, френски и арабски, а помощник-консул Конуей прегледа всичките три варианта, за да потвърди еднаквостта им. Сега бихме искали да ги подпишете… след като, естествено, се запознаете с тях. Ще ви бъдем признателни, ако позирате за снимка редом с мен. Тя ще бъде разпространена в медиите, за да покаже, че сте жива и здрава, тъй като и тук, и в чужбина възникна сериозна тревога по повод изчезването ви. Влязохме в контакт с хотела в Есувейра, където сте били отседнали със съпруга си. Всичките ви дрехи са опаковани и изпратени в Казабланка. Ще ви очакват в хотел „Мансур“. Това е отличен хотел и довечера ще бъдете наша гостенка в него. Просто оставяйте разписки за всичко, от което може да се нуждаете там. При ареста на Имад Шуяб иззехме от него паспорта ви. — Побутна го по масата към мен. — Установихме също, че сте имали резервация за преди няколко седмици за връщане в Ню Йорк с „Ройъл Еър Мароко“, която така и не сте използвали. Свързахме се с авиолиниите и те промениха резервацията без никакви такси за вас за полет утре по обяд. Ще ви уредим безплатен транспорт до летището.

И тъй, Бен Хасан вероятно се бе обадил на своя човек от полицията рано сутринта, докато още спях, за да съобщи, че съм в апартамента му, но беше предупредил да изчакат да стана и да се приготвя, преди да отидат да ме приберат. Междувременно се бяха свързали с помощник-консула и нещата бяха задействани, за да се приключи този случай по най-бързия начин и утре да напусна страната.

— Много любезно от ваша страна — казах. — Но все още стои един важен въпрос. Виждал ли е някой съпруга ми? Имате ли сведения за неговото местонахождение?

Инспекторът присви устни и извади друг документ.

— Във въпросния ден съпругът ви е напуснал рано сутринта хотел „Оазис“ и е бил видян да излиза от града. Местен туристически гид на име Идрис отивал на работа с джипа си и забелязал господин Люън да се отправя директно към пустинята. Спрял и го попитал дали може да му предложи помощ, тъй като той се движел към безлюден район без оазиси и не носел нито шапка, нито раница, нито манерка с вода. Съпругът ви отвърнал, че всичко е наред, и продължил в посока навътре към Сахара. Тогава е видян за последен път.