Дуглас Кеннеди - Мираж

— Не се съмнявам в това.

— Е, колко за фалшивия паспорт?

— Много сме делови тази вечер.

— Настоявам да чуя цената ти.

— Предполагам, че си била обрана до шушка.

— Така е. И не се каня да вземам заем от теб.

— Умна жена. Но след като нямаш пари подръка…

— Имам малко.

— И как успя да се сдобиеш с тях?

— Продадох каквито бижута имах в Маракеш.

Той демонстративно огледа лявата ми ръка.

— Виждам, че и последните остатъци от брака ти са изчезнали.

— Освен душевните белези.

— Трябва да си взела добра сума, при положение че колекционерския ти „Ролекс“ също го няма вече.

— Имах дългове за уреждане.

— А, да. Предположих, че някой ти е помагал да се изплъзваш на полицията. Сигурно ти е струвало скъпо.

— Всъщност може да се каже, че по-достоен човек от него не бях срещала.

— Радвам се за теб. Достойните мъже явно са рядкост в живота ти.

— Присъстващите не правят изключение — подхвърлих.

— И така… значи, съм прав в допускането си, че имаш малко пари.

— Каза ми, че стандартната ти цена за фалшив паспорт е десет хиляди дирхама.

— Казах ти също, че това е цената за приятели. Ако индивидът е проблематичен, да речем, издирван от полицията, цената се утроява. Боя се, че нужната сума в случая е трийсет и пет хиляди.

— Мога да ти платя двайсет хиляди и трябва да включват транспорт до Танжер. Вярвам, ще убедиш Омар да ме откара.

— Ще струва допълнителни пет хиляди дирхама.

— Само на няколко часа с кола е.

— Но помисли какъв риск крие.

— Мога да си сложа бурката и да използвам личната карта, която имам. Щом пристигнем на пристанището, ще се преоблека в моите дрехи и ще показвам паспорта, направен от теб.

— Охо, всичко си измислила вече. Много впечатляващо. Но пак съществува риск за мен и Омар. Само че ще демонстрирам добра воля и ще склоня на двайсет и пет хиляди дирхама за всичко.

Протегнах ръка.

— Споразумяхме се.

Той пое дланта ми с върховно неудобство. Отново усетих допира на топлата влажна маса плът.

— В колко часа мога да получа паспорта утре? — поинтересувах се.

— Тъй като вече е един и половина през нощта, ще трябва да спя до десет. Изработването на паспорта ще отнеме около час. Имам фотоапарат за снимката. Ще трябва да направя съответния печат за влизане в страната и да вкарам номера на документа в компютърната система на имиграционните власти. Тоест налага се да се свържа с мой сътрудник, който върши тези неща. Реших предвид доброто ти справяне с езика, че ще бъдеш французойка. Но дори на пристанището в Танжер имиграционните служители вече имат компютри. Сътрудникът ми ще се погрижи датата ти на влизане в страната да се появи на тях, когато сканират паспорта ти.

— Това ще ми струва ли допълнителни пари?

— Не, разбира се, всичко влиза в общата сума. Утре ще ти изберем име. Да не е твърде абсурдно. Ще преспим с тази мисъл.

— Добре. Наистина ми е нужен сън.

— Леглото ти те чака.

— Един последен въпрос. В мое отсъствие някой зървал ли е мъжа ми?

— Не и откакто си се опитала да го гониш във Варзазат.

— Ти пък откъде знаеш за това?

— Имам си моите източници.

— Например бившата му съпруга?

— Може би. И отлично знам, че отчаяно ти се иска да ме попиташ защо не съм дал на Самира парите, които Пол взе назаем за апартамента ѝ. А също дали съм се свързал с Пол да му кажа, че като помогне на дъщеря си и внука си за покупката на апартамент, може да се изкупи за отсъствието си от живота на Самира.

— Да съм давала някакви индикации, че ме е грижа за това?

— Източникът ми във Варзазат ме информира, че много си се ядосала по този повод. Истината е…

— Истината е, че общуването с теб е като преминаване през зала с огледала. Нищо никога не е реално. Така да бъде. Не ми е нужно да знам защо Самира не е получила парите. Нито дали си устроил всичко това, за да вкараш в капан съпруга ми, който понастоящем е в неизвестност. Оставям го на съвестта ти… ако имаш такава. Утре ще получиш от мен две хиляди и седемстотин долара за едночасова работа и пет часа пътуване до Танжер, в което дори няма да участваш. Така че бизнесът ни за тази вечер приключи. Благодаря ти за гостоприемството.

Последва много дълго мълчание, през което Бен Хасан се изправи и наля на двама ни бренди. Накрая заговори:

— Не съм докрай съгласен с характеристиката, която ми направи. Да, имам си моите хитрини и също така съм злопаметен за злините, които са ми причинени. Но освен това съм предан приятел. Тъкмо такъв бях на съпруга ти преди много години. И резултатът…