Дуглас Кеннеди - Мираж

Внезапно вратата се отвори. Бен Хасан се появи в кафтан, осеян с петна от пот, и с вид като че съм го вдигнала от леглото.

Изглеждаше объркан да види пред себе си жена с бурка. Открих лицето си. Изглеждаше шокиран, но бързо се прикри зад неутралната маска.

— И тъй… най-търсената жена в Мароко се отбива за здрасти.

Бутнах го настрани и влязох в апартамента с думите:

— Имам нужда от душ и паспорт.

Гореща вода от истински душ. Сапун и шампоан. Четка за зъби и паста. Голяма хавлиена кърпа. Легло с чисти чаршафи. А преди това — късна вечеря и няколко чаши вино, които ми дойдоха перфектно.

Елементарните удобства могат да бъдат невероятен лукс, когато си се лишавал от тях дълго време.

Колкото и нащрек да бях в присъствието на Бен Хасан, вече знаех, че той може да бъде и грижовен. Като ме видя съсипана и изтощена, вдигна Омар от леглото и го впрегна на работа. На път за банята ми бе подадена една от изпраните и изгладени леки памучни джелаби на Омар. Той беше много дребен, но пък аз бях изгубила много килограми, така че ми беше точно по мярка. Погрижи се дрехите, които носех със себе си, да бъдат пъхнати в пералнята. Щом излязох изпод душа (прекарала двайсет минути под благословената му струя), избърсах се и облякох чистата джелаба. Заварих сервирана за мен малка вечеря.

Виното ми дойде като балсам. Пастилата — пай с канела, хариса, бадеми и месо от гълъб — беше вкусна. Докато пътувах от Маракеш, бях решила, че стратегията ми с Бен Хасан щеше да е да не споменавам нищо за Пол и за цялата измамна схема с апартамента на Самира. Желанието ми сега беше да се сдобия с паспорт и да стигна до Танжер възможно най-бързо. Ала когато Бен Хасан предложи гореща вода, чисти дрехи, вечеря и легло за преспиване, изтощението ми взе връх. Докато се бършех в банята, огледах белезите по лицето и по краката си. Следите от побоя бяха почти изчезнали, ала усещах скулата си крехка на докосване, а с тъмните кръгове под очите ми приличах на някоя луда, страдаща от безсъние. Изгарянията от слънцето по лицето ми бяха още видими, но избледняваха, ала белезите по краката ми продължаваха да са все така натрапчиви. Знаех, че възможно най-скоро трябва да ида на лекар, за да ме прегледат за венерически болести и трайни вагинални увреждания. Вероятно имах нужда и от ядреномагнитен резонанс на главата и от лечение на лекото звънтене, което усещах. Дали беше спукал тъпанчето ми, когато ме удари с юмрук по лявото ухо, а после ме ритна в главата?

Питах се колко ли знае Бен Хасан за всичко това. След като ме бе нарекъл „най-търсената жена в Мароко“, очевидно бе наясно, че още ме издирват във връзка с изчезването на съпруга ми. Без съмнение беше видял и новинарския репортаж по телевизията с овъгления труп в пустинята.

Ала нямаше да споменавам нищо от това. Щях да приема леглото, храната му и чистите дрехи. Щях да преговарям за цената за паспорт и се надявах по обяд на другия ден вече да съм на път.

Така че си ядях пастилата, пиех си виното и оставих приказките на Бен Хасан.

— Признавам, съдейки по чутото за подвизите ти, била си твърде находчива — каза той. — Съжалявам за ужасните неща, които си понесла. Не съм лекар, но нетренираното ми око подсказва, че може да имаш някоя и друга счупена кост около лявата очна ябълка. И все пак нападателят ти си е получил заслуженото, нали? Тъй като не съм и полицай, няма да любопитствам как си успяла да го умъртвиш чрез запалване. Нито какво си правила с него в пустинята.

Отправих директен поглед към едрото му лице.

— Този младеж и съучастникът му ме грабнаха от улица в Тата, упоиха ме, откараха ме насред Сахара, след което бях изнасилена и оставена да умра.

— И ти нанесе ответен удар.

— Това не съм го казвала.

— Не си, разбира се. Нито пък съучастникът му го твърди.

— Значи е открит?

— Това сама ще си го установиш. Но тъй като допускам, че надеждата ти е утре да си извън страната…

— Можеш ли да го ускориш?

— Срещу съответната цена.

— И каква е цената ти?

— Да обсъдим това утре сутринта.

— Предпочитам да е сега. Трябва ми фалшив паспорт. Ти си единственият ми познат в Мароко, който може да ме снабди с такъв. Затова ето ме тук.

— И се възползваш от гостоприемството ми.

— Мога да си ида, господине.

— И къде ще се денеш? Пак ще навлечеш бурката ли? Много умно впрочем да се забулиш, за да преминеш през досадните контролни пунктове. А как преодоля проблема с документите?

— Намерих му решение.