Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

После отново зави на две гуми, този път наляво по булевард „Лоръл Кениън“, и задра страната на един джип, който се движеше на север в нейната лента на пътя.

Излязох на булеварда навреме, за да видя как червената кола се изстреля напред по вътрешното платно. Засвириха клаксони. Импалата се движеше на зигзаг — наляво, надясно и обратно в средната лента. Колите отбиваха встрани. По пътя се носеха капаци на джанти. Круз и Дел Рио минаха отдясно на импалата, но не успяха да я настигнат.

Гомес не просто се изнасяше, а препускаше така, сякаш към нея по улицата мълниеносно се носеше опустошителен огън.

Клаксоните тръбяха, докато прелитахме през пресечката между „Лоръл Кениън“ и улица „Стратърн“ — място, наблъскано с малки търговски центрове — магазин за алкохол, цветарница, бензиностанция и заведения за бързо хранене.

След това пътят премина в права улица, която минаваше между дву- или триетажни бизнес сгради от двете страни.

Обаждането на Дел Рио до полицията и незаконното бягство на Гомес бяха привлекли патрулките и когато Кармелита взе завоя, след нас се носеха шест полицейски коли. В далечината се чуваха още сирени.

Гомес не намали, нито спря или се поколеба.

Всъщност, колкото повече коли се включваха в преследването, толкова по-бързо и лудо караше тя.

Круз беше зад волана на служебната кола, Рик на седалката до него, а синьото ламборгини на Джак се виждаше в огледалото за задно виждане. Пред тях Кармелита Гомес ги караше да надуват скоростомера до краен предел. Круз натискаше с всичка сила газта и се придържаше близко до нея, съзнавайки, че ако тя удари спирачка или се забие в друга кола, той нямаше да успее да спре навреме.

Без съмнение тази жена беше виновна за нещо.

Круз се опитваше да мисли за онова, което Тайсън Кийс беше казал за нея, и вече си представяше тази сладка, но високомерна жена по съвсем различен начин.

Спомни си я как стоеше до гардероба в клуб „Хавана“, облечена в онази прилепнала розова рокля, и не го поглеждаше, както обикновено го гледаха жените. Не го огледа изобщо.

Спомни си я по-късно, седнала до него в колата, най-накрая да издава човека, за когото твърдеше, че е неин шофьор, Били Муфан, и да казва, че той знае кой е убиецът.

Но Били Муфан не съществуваше. Никъде. Тайсън Кийс е бил неин любовник и шофьор. А той каза, че Гомес е мъжемразка, която си изкарва прехраната чрез секс с мъже. Това не беше ли извратено?

В този момент се чу пронизително и продължително изсвирване на клаксон, щом караваната притисна един кадилак в разделителната мантинела на пътя.

— Внимавай! — каза Дел Рио.

— Да внимавам ли? Карам по права линия. Твърде бързо ли е, човече? Ако искаш да спра и да те оставя ти да караш? Аз нямам против. Направо ще се изпусна в гащите, не ти ли е ясно?

Импалата сви надясно по „Нинак“ със свистене, Круз след нея, а Джак ги следваше плътно отзад.

„Нинак“ беше жилищна улица, подобна на онази, на която живееше Гомес — две редици едноетажни къщи в испански стил, с ниски огради или малки градини отпред и тук-там някое дърво между къщите и асфалта. Круз не искаше да отмества поглед от пътя, за да погледне скоростомера, но вътрешното му чувство му подсказваше, че се движат с поне сто и четиридесет километра в час към кръстовището на „Хадън“.

Но Гомес не зави там.

Пред тях, там, където „Нинак“ завършваше със сляпа улица при автострадата, имаше голяма стена. Гомес не намали. Вряза се в задънената улица, оградена от поне шест къщи, лежащи с гръб към високата циментова стена, която ги отделяше от магистралата.

Круз наби спирачки.

Същото сториха и Джак, и четирите патрулки зад него. Колите се въртяха, обръщаха, забиваха се в моравите пред къщите и в паркираните коли. Гуми пламваха. Чуваше се стържещият звук на сблъсък на метал, когато автомобилите се забиваха в контейнери за боклук и стени.

Круз видя като на забавен кадър как импалата се преобръща. Колата спря за миг във въздуха, после се преметна и заби в стената. Натисна дръжката на вратата още преди неговият автомобил да спре и миг по-късно беше навън и тичаше.

Рик и Джак също тичаха към катастрофиралата кола, но Рик крещеше:

— Джак, спри! Колата ще избухне!

— Трябва да проверя дали е жива — викаше Джак и продължаваше да тича към червените останки метал, които доскоро съставляваха колата на Кармелита Гомес.

От къщите наизлязоха хора по пижами и долни дрехи, деца се вкопчваха в родителите си, а в уличката се тълпяха полицейски коли. Напълно осъзнавах, че търча към блъсналата се кола, но в ума ми препускаха спомени, които ме връщаха в най-кошмарната нощ от моя живот.