Ю Несбё - Нож

Насили се да премести поглед нататък.

Над масата висяха портрети на други жени, някои — с прикрепени към тях изрезки от вестници. От снимките на мъже на близката стена, подредени в три колони и номерирани, все едно са част от класация, Хари веднага позна три лица. Номер едно — Антон Бликс, осъден за няколко изнасилвания и за двойно убийство преди десет години. Номер две — Свайн Фине. По-нататък, под номер шест, беше поставен Валентин Йертсен. При по-внимателно вглеждане Хари позна и още двама-трима, всичките известни изнасилвачи. Доколкото знаеше, поне един беше мъртъв, а двама още лежаха в затвора. Присви очи и се загледа в изрезките на отсрещната стена. „Изнасилена в парк” — успя да прочете заглавие с дебели букви. Другите бяха отпечатани с прекалено дребен шрифт.

Приближеше ли ги, рискуваше да се превърне в удобна мишена. Да изгаси лампата на тавана и да освети снимките с джобния фенер? Погледът му потърси ключа за осветлението, но намери Ракел.

Не виждаше лицето, ала стойката й беше особена. Бе вдигнала глава като подплашена кошута, с наострени уши. Надушила опасност. Навярно затова изглеждаше толкова самотна. „Чакала е мен — помисли си той. Както аз все чаках нея. Изобщо, двамата все се чакахме.”

Машинално беше пристъпил и попаднал в осветената част, видим за всичко и всички. Какви, по дяволите, ги вършеше? Затвори очи. И зачака.

Руар Бор беше фиксирал кръстчето върху гърба на човека в осветената стая. Бе изключил лазерния мерник, който го издаде, докато Пиа и Хуле седяха на онази пейка до езерото в Сместа. Дъждовните капки шумоляха в дърветата над него. От периферията на военната му фуражка капеше. Той чакаше.

Не се случваше нищо. Хари отвори очи. И пак задиша.

Зачете вестникарските статии.

Някои бяха вече пожълтели, други — едва двегодишни. Съобщения за изнасилени жени. Имената им не се споменаваха, само възрастта, мястото, където е извършено посегателството, и приблизителната хронология на събитията. Осло, Йостлане, Ставангер. Един Господ знаеше как Бор се е сдобил със снимките, но Хари не се съмняваше, че те са на жертвите. Защо бе окачил обаче снимки и на извършителите? Какво си беше направил — своеобразна ранглиста на най-бруталните — или, от негова гледна точка, най-великите — изнасилвачи в Норвегия? Изверги, от които Руар Бор да черпи вдъхновение и с които да се съизмерва?

Хари завъртя топката на вратата и извика:

— Бьорн! Чисто е!

Загледа се в снимка, закачена до вратата. Ярко слънце в поприсвити зелени очи, ръка приглажда меденокафяви кичури, раздухани от вятъра. Бяла жилетка с червен кръст отпред, пустинен пейзаж. Кая се усмихва с острите си зъби.

Хари погледна надолу и видя черни армейски ботуши — същите като в коридора на Бор.

Купчина камъни. Талибаните чакат втория войник да излезе от бронираната кола.

— Не, Бьорн! Не!

— Кая Сулнес? — повтори някак преиграно ниският глас от черния паралелепипед до печката.

— Точно така. Работя в Главното управление в Осло — високо поясни Кая, докато оглеждаше рафтовете на хладилника в напразно търсене на нещо, годно за ядене.

— С какво да ви помогна, инспектор Сулнес?

— Издирваме сериен престъпник. — Тя си наля чаша ябълков сок с надеждата да си вдигне малко нивото на кръвната захар и погледна часовника. Наскоро по улица „Вибе” отвориха симпатичен квартален ресторант. — Аз, естествено, си давам сметка, че сте психиатър и сте длъжен да спазвате професионална тайна по отношение на живите си пациенти, но в случая става въпрос за покойница…

— Няма значение. Важат същите правила.

— … най-вероятно изнасилена от рецидивист. Целта ни е да предотвратим следващи негови престъпления.

Гласът в слушалката притихна.

— Дайте знак, когато паузата за размисъл е приключила, Лондон. — Кая нямаше представа защо, но фамилията на лекаря, съвпадаща с името на един от най-големите градове на света, й навяваше усещане за самота.

Тя изключи високоговорителя, взе телефона и чашата със сок и се върна в дневната.

— Питайте, а аз ще преценя какво мога да ви кажа — подкани я психиатърът.

— Благодаря. И така, помните ли да сте лекували пациентка на име Бианка Бор?

— Да. — По начина, по който натърти думата, Кая се досети, че лекарят си спомня не само Бианка, но и трагичната й гибел.

— Допускате ли да е била жертва на изнасилване?

— Не се наемам да гадая.

— Добре. Нещо в поведението й говореше ли за…

— Поведението на човек, страдащ от психоза, не се поддава на еднозначно тълкуване. Не изключвам да е била изнасилена. Или да е претърпяла друг тип посегателство или травма. Но каквото и да кажа, ще бъде само предположение.