Ю Несбё - Нож

Записът беше от нощта на убийството. Руар Бор изпусна въздуха от дробовете си и опря пушката на дървото.

Дали качеството на картината позволява силуетът да бъде идентифициран?

Посегна към хълбока си. Към керамбита.

Помисли. Помисли добре и тогава евентуално пристъпи към действие.

Върхът на пръста му се плъзна по студената стомана с форма на хищнически зъб.

Нагоре-надолу. Нагоре-надолу.

— Внимавай — предупреди Хари.

— Сега пък какво? — попита Бьорн.

Хари се затрудняваше да прецени дали въпросът е лек намек за предупредителните му викове при вилата, които се оказаха фалшива тревога.

— Леден дъжд.

— Виждам. — Бьорн предпазливо намали, преди да вземе завоя към моста.

Дъждът вече беше спрял, но ледената корица върху асфалта отпред блещукаше. Пресякоха реката, пътят пак се изправи и Бьорн увеличи скоростта. Появи се табела. „Осло 85 км”. Пътят не беше натоварен и ако под гумите пак се появеше сух асфалт, щяха да стигнат до града за час-час и нещо.

— Напълно сигурен ли си, че не искаш да го обявим за издирване? — попита Бьорн.

— Да. — Хари затвори очи.

От огледа на вилата разбраха, че Руар Бор е бил там съвсем наскоро. В сандъка за дърва намериха вестник отпреди шест дни. Но вече си беше тръгнал. По снега пред вратата не личаха следи. Във вилата не намериха хранителни продукти. Върху засъхналите остатъци от кафе в една чаша се беше образувал мухъл. Армейските ботуши до вратата бяха сухи. Навярно разполагаше с няколко чифта.

— Обадих се на Фройнд, специалиста по триизмерни технологии. Между другото, първото му име е Сигюр. Сигюр Фройнд. Да ти напомня на някого? — Бьорн се засмя. — Когато малкият се роди, Катрине предложи да го кръстим Брет — на вокалиста на „Suede”. Брет Брат, само си представи! Та какво, казваш, ти отговори Фройнд?

— Ще погледне записа от SD картата и ще ми звънне до края на уикенда. За недостига на светлина не можел да направи почти нищо, но измервайки височината на вратата и дълбочината на стълбището, щял да изчисли ръста на мъжа с точност до сантиметър. Ако съобщя, че Бор трябва да бъде обявен за издирване заради намереното във вилата му, където се вмъкнахме без заповед за обиск, и ти ще загазиш, Бьорн. Затова по-добре да аргументирам искането си не с находките във вилата, а с ръста на неизвестния мъж от записа. SD картата няма как да те злепостави. Ще се обадя в КРИПОС, ще се позова на кадри, които доказват, че е възможно Бор да се е намирал на местопрестъплението в нощта на убийството, и ще настоявам да претърсят вилата му. Е, ще заварят един счупен прозорец, но това не значи нищо.

В края на правата отсечка Хари видя мигаща синя светлина. Минаха покрай предупредителен триъгълник. Бьорн намали.

От тяхната страна на пътя беше спрял тежкотоварен камион. А от другата, до мантинелата към реката, пострадалият лек автомобил приличаше на смачкана консервна кутия.

Екипът на местопроизшествието им махна да минават.

— Чакай малко, Бьорн. — Хари свали прозореца. — Колата е със столична регистрация.

Бьорн спря до полицай с лице на булдог, бичи врат и възкъси ръце, стърчащи от набитото туловище.

— Какво се е случило? — Хари показа служебната си значка.

Полицаят я погледна и кимна.

— В момента разпитват шофьора на тира. Ще стане ясно. Настилката е хлъзгава. Възможно е да е злополука.

— По съвършено прав участък?

— Да. — Полицаят важно смръщи вежди. — В най-тежките зими се стига и до един загинал месечно. Наричаме този участък Зеления път. Нали се сещате, последното разстояние, което осъдените на смърт в Америка изминават, преди да седнат на електрическия стол.

— Издирваме гражданин на Осло и затова ни интересува кой е управлявал лекия автомобил.

Полицаят си пое тежко дъх.

— Да го кажем така: когато лека кола с тегло някакви си мижави хиляда и триста килограма се вреже с осемдесет-деветдесет километра в час в близо петдесеттонен тир, обезопасителният колан и въздушната възглавница не помагат. Не бих познал кой е карал колата, дори да беше родният ми брат. То не личи даже мъж ли е, или жена. Но автомобилът е регистриран на името на някой си Стайн Хансен. Засега приемаме, че той е седял зад волана.

— Благодаря — Хари вдигна прозореца.

Потеглиха мълчаливо.

— Изглеждаш ми облекчен — отбеляза след малко Бьорн.

— Така ли? — изненада се Хари.

— Сигурно смяташ, че едно такова измъкване би означавало на Бор да му се размине твърде леко, нали?

— Да умре при катастрофа ли?