Ю Несбё - Нож

— И баща й е лежал в болница заради психични проблеми. Бианка споменавала ли го е в разговорите с вас?

— По време на психиатричните беседи обикновено обсъждаме отношенията с родителите, но не си спомням в случая да е имало нещо особено.

— Ясно. — Кая натисна клавиш и екранът пак светна. На застиналия кадър неясен силует излизаше от дома на Ракел. — А спомняте ли си в какви отношения е била Бланка с по-големия си брат, Руар?

Последва още една продължителна пауза. Кая отпи от чашата и се загледа в градината.

— Задавате ми тези въпроси, за да заловите сериен изнасилвач, който се разхожда на свобода, правилно ли разбрах?

— Да.

— Докато Бианка лежеше в психиатричното отделение при мен, една от сестрите ми остави бележка, че пациентката често крещи някакво име насън. Името е посоченото от вас.

— Допускате ли Бианка да е била изнасилена не от баща си, а от по-големия си брат?

— Както вече казах, госпожице Сулнес, не мога да изключа…

— Този вариант ви е минавал през ума, нали?

Кая се вслушваше напрегнато в дишането в опит да го разгадае. Чуваше обаче само ромона на дъжда навън.

— Бианка ми разказа нещо шокиращо, но — подчертавам — тя беше изпаднала в психоза, а в такова състояние пациентите говорят какво ли не.

— Какво ви разказа?

— Че с помощта на брат си направила аборт в семейната вила.

Кая потръпна.

— Може такова нещо изобщо да не се е случвало — предупреди Лондон. — Спомням си рисунка, която беше окачила над леглото в болничната си стая. Голям орел кръжи над малко момче. От клюна на грабливата птица излизат буквите ROAR.

— Като звука за ръмжене на английски? Рррр, един вид?

— Тогава реших да го интерпретирам именно по този начин.

— А впоследствие?

Тежката му въздишка долетя сякаш от другия край на света.

— Когато пациент се самоубие, психиатрите често се упрекваме, че сме изтълкували погрешно думите на пациента, че сме сгрешили диагнозата, подхода, лечението… Дни преди смъртта на Бианка бяхме установили значително по-добрение. Изрових си старите записки, за да проверя къде съм сбъркал, какво не съм доразбрал. На два пъти ми е казала, че са убили брат й, но не съм отдал особено значение, защото явно съм сметнал тези нейни приказки за психотична продукция.

— Кой го е убил? Според нея, имам предвид?

— Самата тя и брат й.

— Момент… тоест… Руар е участвал в собственото си убийство?

Руар Бор отпусна леко надолу пушката, но продължи да подпира цевта на клона.

Човекът, когото държеше на мушка с телескопичния мерник, се беше отдръпнал от осветения прозорец.

Руар напрегнато се вслушваше в звуците в околния мрак.

Дъжд. Шляпане на гуми по мокрия асфалт. Вероятно волво. По улица „Людер Саген” волвото е на почит. Тукашните жители харесват още фолксваген-комби, от по-скъпите модели. В Сместа повечето карат ауди и беемве.

Градините тук не бяха толкова скрупульозно окосени като в неговия квартал, но по-небрежният вид не означаваше, че е положена по-малко работа и грижа. Виж, в обраслата градина на Кая определено цареше анархия. В нейно оправдание можеше да се каже, че през последните години почти не се беше задържала вкъщи. Руар не се оплакваше — избуялите храсталаци и дървета му осигуряваха по-добро прикритие, отколкото имаше в Кабул. Веднъж му се наложи да се спотаи зад останки от изгорял автомобил върху покрив на гараж. Там беше прекалено изложен, но единствено оттам имаше пълна видимост към сградата, където бяха настанени жените. Достатъчно часове беше следил Кая Сулнес през оптичен мерник, за да знае, че тя не би занемарила градината си току-така, ако няма да върши нещо по-важно. А тя имаше. Когато не подозират, че някой тайно ги наблюдава, хората вършат странни неща. Руар Бор знаеше удивителни подробности за Кая Сулнес. Например, какво обича да гледа в интернет. През оптичния мерник „Сваровски” той можеше да чете какво е изписано на екрана на компютъра й, стига Кая да не му закриваше текста. Сега тя натисна клавиш и екранът светна. Появи се снимка. Направена през нощта. Къща със светещ прозорец.

На Бор му отне няколко секунди да познае къщата на Ракел.

Завъртя мерника, нагласи компютърния екран на фокус. Установи, че не е снимка, а кадър от видеозапис. Заснет от мястото, където обикновено стоеше той. Какво, по дяволите, ставаше тук? На записа се видя как вратата на къщата се отваря и там застава силует. Бор затаи дъх, мерникът се закова намясто и той успя да прочете часа и датата най-долу.