Ю Несбё - Нож

Тир в отсрещното платно изскочи иззад завоя пред тях и мина опасно близо — волвото „Амазон” от 1970-а се разтресе.

— Дори в моята таратайка има въздушни възглавници. — Хари надникна през прозореца на Бьорн към ниската мантинела и още заледената река, чието корито по протежение вече на десет километра се точеше успоредно на шосето.

Хаглебюелва — според джипиеса на телефона в скута му. Обърна се на другата страна и видя стръмни, заснежени склонове и тъмни борови гори. А отпред асфалтовият път поглъщаше светлината от предните фарове и лъкатушеше тесен и предсказуем към планини, към още гори и пущинаци. Хари беше чел, че в този район се срещали кафяви мечки.

Околните склонове ставаха все по-високи, а гласът на диктора, обявяващ между парчетата, че слушат „П10 Кънтри” — радиостанция, която излъчва в цялата страна — губеше все повече достоверността си, защото ту глъхнеше в пращене, ту изчезваше напълно.

Хари изключи радиото.

Бьорн пак го пусна и започна да върти копчето. Разнесе се шумолене, усещане за космическа пустота и за току-що отминал апокалипсис.

— DAB [17] Digital Auduo Broadcasting (англ.) — Цифрово радиоразпръскване. — Бел. прев. погуби радиоефира [18] В края на 2017 година Норвегия окончателно прекратява FM излъчването и преминава на цифрово радиоразпръскване. — Бел. прев. — подхвърли Хари.

— Момент. Тук се хваща местна радиостанция. — Неочаквано остра стийл китара проряза шума. — Ето! — ухили се доволно Бьорн. — Радио „Халингдал”. Най-добрата кънтри радиостанция в Норвегия!

— Явно все още не можеш да шофираш без кънтри.

— Стига де! Шофирането и кънтрито вървят заедно като джин и тоник. Всяка събота има радио бинго. Слушай само!

Стийл китарата затихна и глас призова слушателите да извадят бинго картите си — особено тези във Фло, защото преди две съботи за пръв път в историята всички петима победители били именно оттам. После пак усилиха стийл китарата до дупка.

— Би ли намалил? — помоли Хари, докато гледаше светещия екран на телефона си.

— Нищо няма да ти стане, ако чуеш парчето до края, Хари. Дадох ти албума на „The Ramones”, защото изпълняват дегизирано кънтри. Обещай ми да чуеш „I Wanted Everything” и „Don’t Come Close”.

— Кеш ми звъни.

Бьорн изключи радиото. Хари допря телефона до ухото си:

— Здрасти, Кая.

— Здрасти. Къде сте?

— В Егедал.

— Къде в Егедал?

Хари надникна през прозореца.

— Съвсем близо до дъното.

— Нямаш представа?

— Нямам.

— Добре. Не намерих нищо пряко срещу Руар Бор. Няма криминално досие, а разговорите ми с негови познати не навеждат на мисълта да е потенциален изнасилвач или убиец… По-скоро точно обратното: всички го описват като изключително грижовен. Особено внимание обръщал на безопасността на децата и войниците. Служителка от Института за човешките права потвърди същото.

— Момент. Как успя да ги накараш да говорят?

— Ами казвам, че работя върху статия за списанието на Червения кръст за периода, когато Руар Бор е бил главнокомандващ на норвежкия контингент в Афганистан.

— Значи, сервираш им откровена лъжа?

— Нищо подобно. Какво пречи наистина да пиша такава статия, просто още да не съм питала Червения кръст дали проявяват интерес да я публикуват?

— Хитро. Давай нататък.

— Попитах служителката как Бор е приел убийството на Ракел Фауке. По думите й изглеждал много посърнал и съсипан, напоследък отсъствията му зачестили, а днес изпратил болничен лист. На въпроса ми какви са били отношенията на Бор и Ракел отговорът гласеше, че Бор винаги й хвърлял по едно око.

— Какво ще рече това? Да не е искала да каже, че й е хвърлил око?

— Не знам. Предавам ти дословно как се изрази.

— Мхм. Спомена, че не си открила нищо пряко срещу Бор. А косвено?

— Да. Наистина няма криминално досие, но потърсих името му в архива и го открих в старо дело. През 1988 година някоя си Маргарет Бор се обърнала към полицията, защото дъщеря й, седемнайсетгодишната Бианка Бор, била изнасилена. Майката твърдяла, че дъщеря й се държи като жертва на сексуално насилие, а по корема и ръцете й имало порезни рани. Полицаите разпитали Бианка, но тя отрекла да е насилвана — сама си била нанесла раните. Според следствения доклад полицията се усъмнила за кръвосмешение в семейството и сред потенциалните заподозрени се споменават бащата на Бианка и по-големият й брат — Руар Бор, тогава двайсет и няколко годишен. По-късно бащата и Бианка постъпили за кратко в психиатрично отделение. Но така и не се разбрало какво е станало — ако изобщо е станало нещо. Въведох в търсачката името на Бианка Бор и изскочи доклад от ленсманската служба в Сигдал, съставен пет години по-късно. Намерили Бианка мъртва върху камъни в подножието на двайсетметровия водопад Нора. На четири километра оттам семейство Бор имат вила.