Ю Несбё - Нож

— А какъв е бил реалният мотив?

— Да убие някого.

— Някого? Не те разбирам.

— Както вече стана ясно, Бор е имал проблем с убиването. А когато си в норвежките спецчасти, това си е голям проблем.

— Сериозно? Чак толкова ли са кръвожадни?

— Не, но… как да го обясня? — Глене поклати глава. — Спецполицаите от по-старото поколение идвали от Школата за десантчици-парашутисти и били подбирани по качества, подходящи за продължително разузнаване зад вражеските линии, където търпението и издръжливостта са от ключово значение. Били са един вид маратонците на въоръжените сили. Ето такъв е Бор. А сега спецчастите се занимават предимно с антитерористични акции в градски райони. Новите спецбойци визуално приличат на хокеисти, разбираш ли? И в тази променена среда плъзнаха слухове, че Бор е… — Глене направи гримаса, сякаш думата на езика му загорча.

— Страхлив? — предположи Хари.

— Импотентен. Само си представи какъв срам. Уж си главнокомандващ, пък не си направил сефтето. И то не защото не ти се е удала възможност — все пак в спецчастите има и бойци, които просто не са изпадали в ситуация, налагаща извършването на убийството — а защото в решителния момент не си успял да го вдигнеш. Схващаш ли?

Хари кимна.

— Като врял и кипял в тия работи Бор знае, че първото убийство е най-трудно — продължи Глене. — А след бойното кръщение става по-лесно. Много по-лесно. Затова е избрал беззащитна първа жертва. Жена, неспособна да окаже силна съпротива, жена, която му е имала доверие и не е подозирала какво й готви. Мразена хазарка, изповядваща шиитския ислям в страна, където мюсюлманите сунити са над осемдесет процента. Мнозина биха имали мотив да пожелаят смъртта й. То пък взело, че му харесало. Да убиеш е много сублимно преживяване. По-хубаво дори от секса.

— Наистина ли?

— Така казват. Питай бойците от спецчастите. И ги помоли за искрен отговор.

Хари и Глене приковаха поглед един в друг, после офицерът се обърна към Кая:

— Не съм споделял с никого тези свои предположения. Но ако Бор е признал пред съпругата си за убийството на Хела…

— Хала.

— … можете да разчитате на съдействието ми. — Глене гаврътна остатъка от кафето. — Само че Конъли не почива. За да го бия, трябва да тренирам здраво.

— Е? — попита Кая, когато с Хари излязоха на улицата. — Какво мислиш за Глене?

— Според мен бие прекалено надалече, защото не разчита въртенето на топката.

— Много забавно.

— Метафорично казано. Вади бомбастични заключения от траекторията на топката, без да е анализирал удара на противника си.

— Само не ми казвай, че разбираш и от тенис на маса.

Хари сви рамене.

— В мазето на Йойстайн, когато бяхме на десет. Той, аз и Сабото. И „Кинг Кримсън”. На шестнайсет разбирахме от топспин и прогресивен рок повече, отколкото от момичета, така да се каже… — Хари млъкна рязко и направи гримаса.

— Какво има?

— Дрънкам глупости… — затвори очи. — Намирам се на приказки, за да не се събудя.

— Да се събудиш?

Хари си пое дъх.

— Спя. Докато спя, докато съумявам да остана в това състояние, мога да продължавам да го търся. Но понякога, както сега например, имам чувството, че сънят ме напуска. Трябва да се съсредоточа и да продължа да спя, защото, ако се събудя…

— Какво?

— Ще знам, че е истина. И ще умра.

Хари се ослуша. Свистене на гуми с шипове по асфалта. Ромон на малък водопад в Акершелва.

— Напомня ми за нещо, наричано от моя психолог „осъзнат сън” — гласът на Кая му се струваше странно далечен. — В такъв сън можеш да контролираш събитията. Затова сънуващият полага неистови усилия да не го напуска.

Хари поклати глава.

— Аз не контролирам нищо. Искам само да открия кой е убил Ракел. А после — да се събудя. И да умра.

— А защо просто не изкараш един нормален сън? — попита нежно Кая. — Малко почивка ще ти се отрази добре.

Хари отвори очи. Кая беше вдигнала ръка, навярно за да я постави на рамото му, но като срещна погледа му, просто отметна кичур от лицето си.

Той се прокашля:

— Спомена, че си открила нещо в имотния регистър?

Тя примига няколко пъти.

— Да. Руар Бор се води собственик на вила в Егедал. На час и четирийсет и пет минути оттук — според Гугъл Мапс.

— Добре. Ще помоля Бьорн да ме закара.

— Не е ли по-добре да се обърнеш към Катрине и да го обявите за издирване?

— На какво основание? Само защото в нощта на убийството съпругата му не е видяла с очите си дали е спал в дома им ли?