Ю Несбё - Нож

— Посттравматичен стрес, казвате. Каква е травмата?

— Не знам — въздъхна Пиа Бор. — Съвкупността от всички преживявания. Тежко детство. После Ирак, Афганистан. След последната мисия се прибра и реши да напусне армията. Аз, естествено, веднага разбрах, че се е случило нещо. Беше се променил. Затвори се в себе си. Понеже непрекъснато настоявах да ми каже причината, накрая изкопчих, че е убил някого в Афганистан. Е, военните са там точно затова, но той явно го преживяваше много тежко и не му се говореше. Но поне се справяше с живота.

— А сега вече не се справя?

Тя погледна Хари с очи на корабокрушенец. И той разбра защо толкова лесно се бе разкрила пред него, напълно непознатия. Не и в нашия квартал. Беше копняла за това, отчаяно бе жадувала да сподели с някого. Просто досега не се бе появявал подходящ изповедник.

— След смъртта на Ракел Фауке… тоест, на вашата съпруга, Руар съвсем се срина. Не е на себе си.

Пак лумна блясък. Внезапно Хари съобрази, че той идва тъкмо от възвишението, където се намира къщата на Бор. Вцепени се. Беше уловил нещо с периферното си зрение, нещо между него и Пиа върху бялата облегалка на пейката, нещо треперливо, което подскочи и изчезна, подобие на пъргаво червено безшумно насекомо. В Осло обаче през март насекоми няма.

Хари светкавично се наведе напред, здраво опря пети о земята, оттласна се и се хвърли назад към облегалката. Пиа Бор изпищя, когато пейката се прекатури. Двамата паднаха. Хари я обгърна с ръце, двамата се изхлъзнаха от облегалката и той я завлече в зелена падинка отзад. После започна да се гъне като змия в калта, влачейки и Пиа. Спря. Погледна нагоре към възвишението. Върбата се беше озовала между тях и мястото, откъдето дойде блясъкът. На пътеката беше спрял мъж със суичър и ротвайлер. Явно обмисляше да се намеси.

— Полиция! — извика Хари. — Отдалечете се! Има снайперист!

Възрастна жена се обърна и побърза да се махне оттам, но мъжът с кучето остана.

Пиа се опита да се освободи. Хари обаче затискаше дребната женица с цялата си тежест. Двамата лежаха лице в лице.

— Май въпреки всичко съпругът ви си е бил вкъщи. — Той измъкна телефона си. — Затова не ме пуснахте. Затова не заключихте на излизане.

Хари набра номер.

— Дежурна оперативна част — обади се глас отсреща.

— Обажда се старши инспектор Хуле. Искам да съобщя за въоръжен…

— Не! — Пиа изкопчи телефона от ръката му. — Използва оптичния мерник като бинокъл. — Простете, сгреших номера — каза тя в слушалката и затвори. — Нали и вие така ми казахте, като позвънихте у дома?

Хари не мърдаше.

— Много сте тежък. Ще се…

— И откъде да съм сигурен, че няма да отнеса куршум в челото, като се изправя?

— Червената точка се появи на челото ви още щом седнахме на пейката.

Хари я гледаше. Опря длани в студената кал и се надигна. Изправи се. Присви очи към възвишението. Обърна се да помогне на Пиа Бор, но тя вече беше станала. От дънките и якето й капеше кал. Хари издърпа счупена цигара от пакета.

— И сега какво? Ще офейка ли?

— Сигурно — въздъхна Пиа Бор. — Разберете. В момента психиката му е силно разстроена и се плаши от всичко.

— Къде ще отиде?

— Нямам представа.

— Наясно ли сте, че за саботиране на полицията се носи наказателна отговорност?

— За мен ли говорите, или за съпруга ми? — попита тя и изтупа бедрата си. — Или за себе си?

— Моля?

— Съмнявам се ръководството да ви е поверило разследването на убийството на съпругата ви, Хуле. Тук сте в качеството на частен следовател. Тоест, нямате лиценз. А как имате лице въпреки това да ме разпитвате — направо недоумявам.

Хари откъсна връхчето на цигарата и запали остатъка. Огледа изпоцапаните си дрехи. Едно копче се беше скъсало, а палтото висеше разпрано.

— Ще ми съобщите ли, ако мъжът ви се прибере?

— Пазете се от този — посочи тя към водата. — Агресивен е към хора.

Хари се обърна. Един лебед плуваше към него. Когато се завъртя обратно, Пиа Бор вече се изкачваше по склона.

— И какво? И лицензът, и лицето ти никакви ги няма, така ли?

— Точно така — Хари задържа вратата на Кая.

Влязоха в зала „Бьолсен”.

Сградата се вписваше в стила на околната градска архитектура. Кая обясни, че клубът по тенис на маса в Шелсос държал помещения в един от етажите над големия магазин за хранителни стоки на партера.

— Все още ли не ти допада асансьорната концепция? — попита Кая, докато бързаше, за да не изостава от Хари по стълбите.

— Не концепцията ме притеснява, а големината. Как стигна до този офицер?