Ю Несбё - Нож

— Не изглеждаш контузен, както се надявах, Рингдал.

Рингдал си нави ръкавите на ризата.

— Контузен?

— За да заслужа доживотна забрана да посещавам бара, би следвало поне да съм ти счупил носа. Но, от друга страха, мекотелите нямат кости…

Рингдал се засмя, все едно искрено развеселен от грубата шега на Хари.

— Първият ти удар улучи, защото ме свари неподготвен, Хуле. Потече ми малко кръв от носа, но за твое съжаление не си ме ударил толкова силно, че да го счупиш. Втория път юмрукът ти потъна във въздуха. А третия — в стената ей там. — Рингдал си напълни чаша вода от умивалника зад бара. Може би представляваше парадокс, че въздържател държи питейно заведение. А може би не. — Е, все пак опита, Хуле, а това ти прави чест. Следващия път, когато налиташ на бой на национален шампион по джудо, гледай да не си толкова пиян.

— Ето я причината! — възкликна Хари.

— Каква причина?

— Някога чувал ли си състезател по джудо да разбира от хубава музика?

Рингдал въздъхна, Йойстайн забели очи, а Хари схвана, че топката е паднала в трибуните.

— Тръгвам си — обяви той.

— Хуле…

Хари спря и се обърна.

— Много съжалявам за случилото се с Ракел. — Рингдал вдигна чашата с вода като за наздравица — Тя беше прекрасен човек. Жалко, че не успя да продължи при нас.

— Да продължи?

— О, не ти ли е казала? Предложих й да запази поста си на управител, след като ти изхвърча. Все едно. Предлагам да заровим томахавката, Хари. Добре дошъл си в бара. Обещавам да се вслушвам в препоръките на Йойстайн за избора на музика. Забелязах леко покачване на приходите в бара, което не е изключено да се дължи на известно… — Той търсеше думите. — … разчупване на музикалното оформление.

Хари кимна и бутна вратата.

На тротоара спря да се огледа.

Квартал „Грюнерльока”. Стържеше скейтборд. Караше го мъж, по-близо до четирийсетте, отколкото до трийсетте. С обувки „Converse” и фланелена риза. Или работи в дизайнерско бюро, или в магазин за дрехи, или в някоя хипстърска закусвалня. Хелга, приятелката на Олег, веднъж обясни на Хари, че в тези заведения продавали „същите боклуци, със същите продукти, само дето капвали трюфелово олио в пържените картофки, та да имат основания да им искат три пъти по-висока цена и въпреки това търговията да върви”.

Осло. Млад мъж с впечатляваща, чорлава муджахидинска брада, увиснала като лигавник над вратовръзката на безупречния му костюм и разкопчаното яке „Бърбъри”. Недомислица на проспериращ финансист? Умишлена модна изцепка на хипстър? Или просто симптоматична проява на поредната незряла личност?

Норвегия. Двойка в спортни клинове кара ски-писалки. Ваксата сигурно струваше хилядарка. В паласките на кръста си навярно носеха енергийни напитки и протеинови десертчета и се бяха запътили към последния сняг в най-високите сенки на Нурмарка.

Хари извади телефона си и набра Бьорн.

— Хари?

— Намерих SD картата от фотокапана.

Мълчание.

— Бьорн?

— Просто трябваше малко да се отдалеча от хората наоколо. Ама това е страхотна новина! Какво видя?

— Уви, почти нищо. Затова се питам дали ти би ми помогнал с разчитането. Записът е прекалено тъмен, но вие сигурно имате начини да извлечете повече от снимков материал, отколкото аз. Различават се силуети. Евентуално могат да послужат за определяне ръста на извършителя. Навярно специалист по триизмерни технологии ще съумее да изготви поне ориентировъчен словесен портрет.

Хари си потърка тила. Нещо го глождеше, но не можеше да определи точно какво.

— Ще се опитам — обеща Бьорн. — Ще използвам услугите на външен експерт, защото, предполагам, искаш това да стане при пълна дискретност?

— Да — за да имам възможността необезпокоявано да проследя докъде ще ме отведе тази следа.

— Направи ли копия на записите?

— Не. Всичко е на картата.

— Добре. Сложи я в плик и я остави в „Скрьодер”. По-късно днес ще се отбия да я взема.

— Благодаря, Бьорн. — Хари затвори.

Набра Р — за Ракел. Всички шест номера в указателя му бяха записани само с началната буква. 0 — Олег, Й — Йойстайн, К — Катрине, Б — Бьорн, А — Столе Ауне. Толкова. Повече не му трябваха. Преди време Ракел да го бе похвалила пред Столе, че е станал по-открит към нови познанства. С едно уточнение: стига първата буква от имената им да не съвпада с вече запаметените в телефона.

Хари се обади в службата на Ракел, без да набере вътрешния номер на кабинета й.

— Руар Бор? — попита той откликналата на позвъняването служителка на рецепцията.