Ю Несбё - Нож

Катрине издърпа чекмедже и й подаде салфетка.

— Окончателното решение зависи само от вас, госпожице Йенсен. Понеже Хуле се е представил като правоспособен полицай и така ви е изложил на опасност, ако подадете официално оплакване, сигурна съм, че ще го уволнят и ще го подведат под наказателна отговорност — за ваше пълно удовлетворение.

По изражението на Дагни Катрине се досети, че е произнесла всичко това по-рязко, отколкото възнамеряваше.

— Нямате представа какво е, Брат… — Дагни избърса стичащите се от очите й черни вади размазан грим. — Нямате представа какво е да носиш в утробата си дете, което не искаш…

— Можем да ви свържем с лекар, който да…

— Изчакайте да довърша!

Катрине си затвори устата.

— Прощавайте — прошепна Дагни. — Просто съм толкова скапана. Исках да кажа, че не знаете какво е въпреки всичко… — Тя си пое треперливо дъх. — … да искате да родите това дете.

В последвалото мълчание Катрине чу как напред-назад по коридора пред кабинета й сноват припрени стъпки. Вчера звучаха по-енергично. Днес в ритъма им се долавяше умора.

— Дали не знам? — промърмори Катрине.

— Моля?

— Нищо. Аз, разбира се, не бих могла да се поставя на ваше място. Вижте, искам да хванем Фине не по-малко от вас. И ще успеем. Вярно, той ни прекара с тази сделка, но няма да ни спре. Давам ви дума.

— Последното получено обещание от полицията беше от устата на Хари Хуле.

— Това обещание е от мен. От този кабинет. От тази сграда. От този град.

Дагни Йенсен остави мократа салфетка на бюрото и се надигна.

— Е, дано.

И излезе. Катрине си помисли, че никога не е чувала толкова кратка дума да изразява толкова много и същевременно толкова малко. Толкова много примирение. Толкова малко надежда.

Хари се взираше в SD картата на барплота пред него.

— Какво гледаш? — полюбопитства Йойстайн. Беше пуснал Кендрик Ламар с „Tо Pimp A Butterfly”.

Според Йойстайн това парче имало най-големи шансове да допадне на старци с желание да надмогнат закостенелите си предразсъдъци към хип-хопа.

— Нощни записи — отвърна Хари.

— Звучиш ми като Сейнт Томас [16] Томас Хансен (1976–2007) — норвежки музикант, известен под псевдонима Сейт Томас. — Бел. прев. , когато допира касетка до ухото си и твърди, че я чува. Гледа ли документалния филм?

— Не. Добър ли е?

— Е, музиката е супер, то се знае. Има интересни клипове и интервюта. Но е прекалено дълъг. Заснели са твърде много кадри и са искали да вместят всичко.

— И при мен проблемът е подобен. — Хари обърна SD картата.

— Пресяване му е майката.

Хари кимна.

— Чака ме пълна миялна — обяви Йойстайн и хлътна в задното помещение.

Хари затвори очи. Музиката. Препратките. Спомените. Принс, Марвин Гей. Чик Кърия. Грамофонни плочи. Стържене на игличка. Ракел лежи на дивана в Холменколен, сънлива и усмихнато шепне: „Чуй това, точно сега…”

Навярно е лежала на дивана, когато онзи е дошъл.

Кой е бил?

Може да не е бил мъж — дори това не личи категорично от записите.

Но първият, дошъл пеша в осем часа и тръгнал си половин час по-късно, категорично беше мъж — в това Хари не се съмняваше. И Ракел не е очаквала посещението му. На записите се виждаше как отваря вратата, стои там две-три секунди, тоест, не го пуска веднага. Навярно я е попитал може ли да влезе и тогава тя го е поканила вътре. Следователно го е познавала добре. Колко добре? Достатъчно той да излезе сам след по-малко от половин час. Не беше изключено това посещение да няма нищо общо с убийството. И все пак Хари не бе в състояние да отблъсне напиращите въпроси: какво могат да направят мъж и жена за по-малко от половин час? Защо, когато мъжът си тръгва, светлината в дневната и кухнята е приглушена? Майната му. Няма време да се лута в такива размисли. Затова побърза да продължи нататък.

Два часа по-късно се появява кола.

Шофьорът паркира до стълбите. Защо? Защото така си скъсява пътя, който трябва да измине пеша до входната врата, и понижава вероятността да го видят. В полза на това предположение говореше и предвидливо изключеното автоматично осветление в купето.

От спирането на колата до отварянето на входната врата обаче изминаваше прекалено дълго време.

Навярно шофьорът е търсил нещо и затова се е забавил в купето.

Ръкавици? Парцал, с който да избърше отпечатъците в къщата? Или е проверил дали оръжието му е на предпазител, защото е искал само да я сплаши с пистолета, не да я убива. С балистична експертиза се установява с какво оръжие е стреляно, а оръжието отвежда до собственика си. Убиецът предварително е решил да си послужи с нож от дома на жертвата. С идеален за целта нож — убиецът отдавна го е набелязал в стойката върху кухненския плот.