Ю Несбё - Нож

Или е импровизирал? Навярно съвсем случайно на местопрестъплението е съзрял подходящ нож. Чист късмет.

На тази мисъл — че убиецът е дошъл по-скоро неподготвен — навеждаше и продължителното му забавяне в колата след спирането й. То е криело риск Ракел да се събуди и да се усъмни или някой съсед да надникне през прозореца.

А когато мъжът най-сетне отваря входната врата, оттам се процежда достатъчно светлина да видят странно прегърбения му силует. Що за човек е това? Пиян? Надрусан? Донякъде се връзваше с нескопосаното паркиране и с мотаенето, преди да слезе от капата, но не и с предвидливо изключената светлина в купето и чистото местопрестъпление.

Смесица от планировка, опиянение и късмет?

Неизвестният е прекарал в къщата близо три часа — от четвърт час преди полунощ до два и половина през нощта. Ако се вземе приблизителният час на смъртта, определен от съдебните медици, излиза, че убиецът е останал в къщата доста време след извършването на престъплението. Явно е държал да почисти щателно всички следи.

Дали същият човек се бе отбил по-рано вечерта? Първия път е дошъл пеша, а втория — с кола?

Не.

Кадрите бяха твърде неясни да се направи категорично заключение, но нещо в телосложението на прегърбения беше различно, беше по-набит. От друга страна, по-широки дрехи биха създали впечатление за по-пълно тяло.

Човекът, излязъл от къщата в 02,23, застава за няколко секунди на вратата и се олюлява. Ранен ли е бил? Или пиян? Или просто случайно е залитнал?

На записа се виждаше как се качва в колата, фаровете светват, после угасват. Заобикаля фотокапана отдалече. И записът свършва.

Хари потърка с пръст SD картата, сякаш се надяваше оттам да излезе вълшебен дух.

Изначално сгреши. Ами да, как можа да сбърка така! Мамка му, мамка му.

Нуждаеше се от почивка. От… кафе. От едно силно турско кафе. Пресегна се за джезвето зад бара — беше останало от Мехмет. Забеляза, че Йойстайн е сменил музиката. Все още звучеше хип-хоп, но без джаз елементи и без басови линии.

— Какво е това, Йойстайн?

— Кание Уест, „So Appalled”! — провикна се Йойстайн от задното помещение.

— Сега ли намери да го пуснеш — точно когато почти успя да ме зарибиш! Моля те, спри го.

— Музиката е супер, Хари! Дай й шанс. Не бива да сме консервативни в музикалния си вкус.

— И защо да не бива? Само от миналото хилядолетие има хиляди албуми, които не съм слушал. Достатъчни са да запълнят остатъка от живота ми. — Хари преглътна.

Колко приятни бяха тези паузи от дълбоката покруса, тази размяна на неангажиращи, безсмислени реплики със събеседник, когото познаваш като петте си пръста. Своеобразен пинг-понг с триграмово топче.

— Стегни се, брат. — Йойстайн се върна зад бара с широка беззъба усмивка.

Изгубил последния си преден зъб в бар в Прага. Не в сбиване, зъбът си паднал сам. В тоалетната в самолета Йойстайн открил новата празнина, обадил се в бара и оттам му изпратили кафяво-жълтия зъб по пощата, но въпреки това стоматолозите в Осло не могли да му го залепят. Йойстайн обаче не взе случката особено присърце.

— Това е класика в хип-хопа. Не просто форма, а и съдържание.

Хари вдигна SD картата срещу светлината. Кимна бавно.

— Прав си, Йойстайн.

— Кажи ми нещо ново.

— Разсъждавам погрешно, защото се вторачвам във формата, тоест по какъв начин е било извършено убийството. И пренебрегвам онова, за което непрекъснато опявах на студентите ми. Причината. Мотива. Съдържанието.

Вратата се отвори.

— О, мамка му — тихо изрита Йойстайн.

Хари надникна в огледалото зад него. Приближаваше мъж. Дребен, с пъргава походка, клатеше глава и се усмихваше под правата си черна коса. Така сконфузено се усмихват голф-играчи и футболисти тъкмо запратили топките високо по трибуните. Един вид, гафът е толкова нелеп, че ти остава само да се посмееш.

— Хуле — прозвуча висок, злокобно дружелюбен глас.

— Рингдал — нисък глас. Без следа от дружелюбност.

Хари видя как Йойстайн потрепери, все едно температурата в бара падна под нулата.

— Е, какво правиш в моя бар. Хуле?

Рингдал си съблече синьото яке — дрънкаха ключове и монети — и го закачи на кука на вратата към сервизното помещение.

Рингдал му напомняте за един музикант, но на кого, на кого?

— Отговорът „Проверявам как стопанисват наследството ми” удовлетворява ли те?

— Единственият удовлетворителен за мен отговор е „тъкмо си тръгнах”.

Хари прибра SD картата в джоба си и се смъкна от висок трикрак стол.