Ю Несбё - Нож

След половина минута записът спря.

Можеше да е човек, минал по площадката пред къщата. Но също птица, котка, куче. Хари разтърка ожесточено лицето си. Какъв, да му се не види, е смисълът да поставиш фотокапан със сензор за движение, по-чувствителен от обектива! Смътно си спомняше, че и продавачът в магазина изтъкна нещо подобно, когато се опитваше да го убеди да инвестира в по-скъп фотокапан. Но точно тогава Хари беше закъсал с парите заради запоите и наема.

— Имаме ли нещо? — попита Кая и постави пред него чаша.

— Нещо — да, но не достатъчно. — Хари натисна иконата, озаглавена „11 март”. Един запис. От 02:23:12. — Стискай палци.

Външната врата се отвори и на оскъдната сивкава светлина от коридора се мярна силует. Постоя там няколко секунди и сякаш се олюля. После вратата се затвори и пак се спусна пълен мрак.

— Излезе и продължава да се движи — отбеляза Хари.

Светлина.

Предните фарове светнаха. Светнаха и задните светлини. После угаснаха и пак стана тъмно.

— Изгаси колата. Какво става?

— Не знам. — Хари се наведе към екрана. — Нещо се приближава. Виждаш ли?

— Не.

Картината подскочи и силуетът на къщата се изкриви. Последва бързо завъртане на обектите и записът приключи.

— Какво беше това?

— Свали фотокапана — обясни Хари.

— А защо не го видяхме, докато върви от колата към фотокапана?

— Защото не е тръгнал направо, а е заобиколил в дъга. Приближил се е отляво.

— И с каква цел? Защо му е трябвало да се крие, при положение че е възнамерявал да изхвърли записите?

— Не се е крил. Просто е избегнал най-заснежения участък, за да си спести главоболията покрай прикриването на следите от обувки.

Кая кимна бавно.

— Щом е знаел за фотокапана, явно е предприел много обстойно предварително проучване.

— Да. И е извършил убийството с почти армейска прецизност.

— Почти?

— Качил се е в колата и чак там се е сетил за фотокапана. Замалко да го забрави.

— Не го ли е планирал?

— Планирал го е. — Хари вдигна чашата към устните си. — Всичко е било старателно обмислено до най-малки подробности. Например, когато слиза и се качва в колата, автоматичната светлина в купето не се включва, забеляза ли? Изключил я е предварително — в случай че някой от съседите чуе колата и реши да надникне, за да види кой идва.

— Но нали така или иначе ще видят колата му?

— Съмнявам се, че е дошъл с личния си автомобил. Ако беше така, щеше да паркира на разстояние от къщата. А в случая сякаш иска колата да бъде видяна на местопрестъплението.

— Та евентуални свидетели да подведат полицията?

— Мхм. — Хари преглътна кафето и направи гримаса.

— Съжалявам, нямах изсушено чрез замразяване. И какъв е изводът от всичко това? Безупречно ли е изпълнението, или не?

— Не знам. — Хари се наведе назад, за да извади цигарите от джоба на панталона си. — Това, че почти забрави за фотокапана, нещо не ми се вписва в цялостната картинка. На вратата ми се стори, че той се олюля, забеляза ли? Все едно излиза друг човек, а не онзи, който влезе. И какво толкова прави вътре в продължение на два часа и половина?

— Ти как мислиш?

— Според мен е дрогиран. Или наркотици, или алкохол. Руар Бор приема ли успокоителни?

Кая поклати глава с поглед, прикован в стената зад Хари.

— Това „не” ли значи?

— Значи „не знам”.

— Но не го изключваш?

— Дали изключвам командос от спецчастите с три мисии в Афганистан да е зависим от успокоителни? Ни най-малко.

— Мхм. Ще извадиш ли SD картата, ако обичаш? Ще я занеса на Бьорн. Може криминалистите да измъкнат още нещо от кадрите.

— Добре. — Кая посегна към фотоапарата. — А за ножа какво мислиш? Защо просто не го е изхвърлил на същото място като SD картата?

Хари разгледа оставащото съдържание в чашата си.

— От местопрестъплението личи, че убиецът има представа от следствена работа. Най-вероятно е наясно как в такива случаи издирваме оръжието на убийството в района около местопрестъплението и е съобразил, че вероятността да открием нож в кофа за смет на по-малко от километър от мястото на убийството, е сравнително голяма.

— Докато SD картата…

— … не е представлявала опасност и най-спокойно е можел да я изхвърли. Изобщо не е очаквал да я търсим. Откъде полицията ще знае, че Ракел е имала монтиран фотокапан в частния си имот?

— В такъв случай къде е ножът?

— Не знам. В дома на убиеца, предполагам.

— Защо ще го държи там? — усъмни се Кая, докато разглеждаше дисплея на фотоапарата. — Открият ли го в дома му, извършителят на практика подписва присъдата си.