Ю Несбё - Нож

— Като например?

— Ето я хипотезата ми: Бор е убил Ракел. Оттам се е прибрал право вкъщи и пътем се е отървал от оръжието на убийството. Най-вероятно е минал по същия маршрут, по който минахме и ние, докато пътувахме от Холменколен за насам. Ти къде би изхвърлила нож по трасето между Холменколен и Сместа?

— Езерото Холмендамен се намира буквално на един хвърлей от шосето.

— Добро предположение, но в следствените материали пише, че вече са търсили там. Средната дълбочина е само три метра. Щяха да го намерят.

— Къде тогава?

Той затвори очи, опря глава о ребрестата стена от подредени една до друга грамофонни плочи в обложки и възстанови в паметта си маршрута, който бе изминавал с кола толкова много пъти. Холменколен — Сместа. Едва ли имаше повече от три-четири километра. И въпреки това съществуваха безброй възможности да се отървеш от дребен предмет, защото участъкът изобилстваше от градини. А точно преди „Сташунсвайен” имаше горичка. Хари чу металическия вой на трамвай в далечината и жалния писък на друг по-наблизо. И изведнъж получи проблясък. Този път — в зелено. С дъх на разложение.

— Контейнерът за боклук — каза той.

— Кой контейнер?

— На бензиностанцията точно под „Сташунсвайен”.

Кая се разсмя.

— Това е една от хиляда възможности, а звучиш толкова сигурен.

— Това е първото място, което ми хрумва, ако се поставя на мястото на убиеца.

— Добре ли си?

— Защо питаш?

— Изведнъж силно пребледня.

— Недостиг на желязо. — Хари стана.

— Фирмата, която стопанисва контейнера, идва и го отнася, когато е пълен — поясни мургава жена с очила.

— Кога дойдоха последно? — попита Хари и огледа големия контейнер до бензиностанцията.

Жената — представила се за управителка — обясни, че контейнерът е предназначен за нуждите на бензиностанцията и общо взето там клиенти изхвърлят празни опаковки. Не си спомняла да е засичала случайни минувачи да изхвърлят отпадъци. В единия край на контейнера зееше отворена метална паст и жената демонстрира как работи: натисна червено копче отстрани и то активира дъвкателните мускули на пастта, които смачкаха отпадъците и ги избутаха навътре към храносмилателната система на контейнера. Застанала на няколко метра от тях, Кая записваше името и координатите на обслужващата контейнера фирма, отпечатани върху зелената стомана.

— Последно го изпразниха преди около месец — уточни управителката.

— Полицията отваряла ли го е за проверка? — попита Хари.

— Нали вие сте от полицията?

— В такова мащабно разследване дясната ръка невинаги знае какво прави лявата. Можете ли да отворите контейнера, за да го претърсим?

— Не знам. Трябва да попитам шефа.

— Нали вие сте шефът?

— Аз съм управител, а това не е…

— Разбираме — усмихна се Кая. — Ако се обадите за разрешение, ще ви бъдем много признателни.

Жената се отдалечи и хлътна в червено-жълтата бензиностанция. Хари и Кая се загледаха във футболно игрище, където две момчета упражняваха последните трикове на Неймар, качени в Ютюб.

След малко Кая си погледна часовника.

— Дали да не влезем да попитаме как върви?

— Няма смисъл.

— Защо?

— Ножът не е в този контейнер.

— Но нали каза…

— Сгреших.

— И кое те прави толкова сигурен?

— Погледни — посочи Хари. — Охранителни камери. По тази причина никой външен не изхвърля отпадъци тук. Убиец, проявил достатъчно съобразителност да отстрани старателно скрит фотокапан от местопрестъплението, няма да изхвърли оръжието на убийството до бензиностанция под видеонаблюдение.

Хари тръгна към игрищата.

— Къде отиваш? — извика след него Кая.

Хари не отговори. Просто защото нямаше отговор. Мина зад бензиностанцията и се приближи до сграда с логото на спортен клуб „Реди” над входа. Отстрани стояха шест кофи за смет от зелена пластмаса. Намираха се извън обхвата на охранителните камери. Хари повдигна капака на най-голямата. Блъсна го остра смрад на развалено.

Наклони кофата на задните й колелца и я забута към откритата площадка пред сградата. Там я обърна и съдържанието й се изсипа.

— Ама че смърди — отбеляза Кая, която го бе настигнала.

— Това е добре.

— Добре?

— Значи не са я изпразвали скоро. — Хари приклекна и започна да претърсва отпадъците. — Ще се заемеш ли с някоя от другите?

— В длъжностната ми характеристика не се споменава ровене из боклуци.

— При такава мизерна заплата няма как да не се досещаш, че боклуците рано или късно ще се появят на дневен ред.