Ю Несбё - Нож

— Е, добре тогава. Стига толкова за днес. Ако нямаш желание да говориш на тази тема…

— Искам да говоря за това, просто… — Бор млъкна и си закопча сакото. — Налага се да говоря с някого. Иначе…

Мадсен изчака, но продължение не последва.

— Ще се видим в понеделник по същото време, нали? — попита психологът.

Реши го. Непременно ще се обзаведе с кушетка. Евентуално със стол за изповед.

— Дано обичаш силно кафе! — извика Хари към дневната, докато наливаше вода от термоканата в две чаши.

— Колко плочи имаш? — извика в отговор Кая.

— Около петстотин.

Нагорещените чаши опариха кокалчетата му, когато пъхна показалци в дръжките. С три пъргави дълги крачки той се озова в дневната. Застанала на колене върху дивана, Кая прехвърляше колекцията му от грамофонни плочи върху етажерката.

— Около?

Единият ъгъл на устните му се изви нагоре в подобие на усмивка.

— Хиляда петстотин трийсет и шест.

— Като повечето невротични мъже и ти, разбира се, си ги подредил по азбучен ред по името на изпълнителя, но поне плочите, издадени от един изпълнител, не са строени в хронологичен ред по датата на издаване.

— Подредени са по друг критерий. — Хари остави чашите до компютъра върху ниската масичка и духна опарените си пръсти. — По поредността на покупката. Най-наскоро купените са най-вляво.

— Вие сте ненормални — засмя се Кая.

— Според Бьорн само аз съм ненормален, защото всички хора ги подреждали по датата на издаване на съответния албум.

Седна на дивана, а Кая отпи от кафето си.

— Ммм…

— Изсушено чрез замразяване разтворимо кафе. Току-що отворих буркана — поясни Хари.

— Бях забравила колко е вкусно.

— Стига бе. Никой ли не ти е правил такова кафе след мен?

— Явно само ти знаеш как да се отнасяш с жените, Хари.

— Не се разсейвай. — Хари посочи екрана. — Това е снимка на отпечатък от обувка в снега пред къщата на Ракел. Забелязваш ли, че грайферът на подметката е същият?

— Да. — Кая вдигна ботуша си. — Но отпечатъкът на тази снимка е от по-голям номер.

— Предполагаем 43-ти или 44-ти размер.

— Моите са 38-и. Купих ги от битпазар в Кабул. Нямаха по-малки.

— И това са съветски кубинки от окупацията?

— Да.

— Значи са поне на трийсет години.

— Впечатляващо, нали? Един норвежки подполковник в Кабул се шегуваше, че ако обущарите, изработили тези кубинки, бяха управлявали Съветския съюз, той никога нямаше да се разпадне.

— Да не говориш за подполковник Бор?

— Да.

— Да разбирам ли, че и той е носел такива кубинки?

— Не си спомням, но бяха много популярни. И евтини. Защо питаш?

— В разпечатката от телефона на Ракел името му се появява често и провериха алибито му за нощта на убийството.

— И?

— Цялата вечер и през нощта си бил у дома — поне така твърди съпругата му. Смущава ме обаче, че на всеки негови три повиквания Ракел му се е обаждала само веднъж. Едва ли може да се квалифицира като маниакално преследване, но не е ли обичайно подчинените да връщат незабавно обажданията на началниците си?

— Не знам. Да не подозираш, че интересът на Бор към Ракел е надхвърлял чисто професионалния?

— Ти как мислиш?

Кая се почеса по брадичката. Незнайно защо, Хари смяташе този жест за подчертано мъжки.

— Бор е съвестен ръководител и затова понякога прави впечатление на прекомерно ангажиран и напорист. За него е напълно нормално да ти звънне три пъти, преди да успееш да отговориш на повикването му.

— В един през нощта?

Кая направи гримаса.

— Искаш ли съпротива, или…

— Искам.

— Ракел е била помощник-директор в НИЧП, ако съм разбрала правилно?

— Оперативен мениджър. Горе-долу същото.

— И какво включваха нейните задължения?

— Да докладва на Комитета в ООН по хуманитарните въпроси. Да изнася беседи. Да консултира политици.

— Служителите в НИЧП са пряко зависими от работното време и крайните срокове на служителите в ООН, а щабквартирата на ООН се намира в Ню Йорк. Часовата разлика с Норвегия е шест часа. Няма нищо учудващо шефът на Ракел да й звъни в малките часове.

— Къде живее… къде е адресът на Бор?

— Някъде в Сместа. Май там е домът на родителите му.

— Мхм.

— Какво ти минава през ума?

— Разни работи.

— Изплюй камъчето.

Хари си разтърка тила.

— Тъй като съм отстранен, не мога да привикам заподозрения на разпит, нито да издействам заповед за обиск или да предприема каквото и да било друго процесуално действие в полезрението на КРИПОС и Отдела за борба с насилието. Но мога да се поразровя в мъртвия ъгъл на зрителното им поле.