Ю Несбё - Нож

— Ти не ми плащаш никаква заплата — възрази Кая и прекатури най-малката кофа.

— Това имах предвид под „мизерна”. Пък и твоята кофа не вони колкото моята.

— Определено знаеш как да мотивираш служителите си.

Кая приклекна. Хари забеляза, че тя започна от най-горния ляв ъгъл, както ги учеха в часовете по техника на претърсването в Полицейската академия.

На стълбите излезе мъж и застана под логото. Беше облечен в пуловер със същото лого.

— Какво правите, дявол да го вземе?

Хари се изправи, приближи се до мъжа и му показа служебната си значка.

— Знаете ли кой е бил дежурен тук вечерта на 10 март?

С полуотворена уста мъжът местеше поглед от значката към Хари.

— Ти си Хари Хуле.

— Същият.

— Супердетективът? Ама наистина ли?

— Не вярвайте на всичко, което…

— И ровиш из боклука ни.

— Съжалявам, ако с това съм ви паднал в очите.

— Хари… — обади се Кая.

Той се обърна. Тя държеше с два пръста предмет: малко черно парченце пластмаса.

— Какво е? — попита Хари, примижа и усети как пулсът му се ускори.

— Не съм сигурна, но ми прилича на…

— SD карта — установи Хари. — С каквато работят човечето модели фотокапани.

Слънцето огряваше кухнята на улица „Людер Саген”, където Кая се опитваше да изчегърта SD карта от слота на фотоапарат. На Хари му изглеждаше евтин, но Кая малко намусено обясни, че бил „Canon PowerShot G9”, купен през 2009 за цяло състояние и издържал проверката на времето. Тя пъхна SD картата от кофата за боклук в празния слот, свърза фотоапарата към „МасВоок”-а си посредством кабел и кликна върху „Изображения”. Появиха се няколко икони. Едни показваха къщата на Ракел в различни нюанси на дневна светлина. Други бяха направени в тъмното и се виждаше само светлина от кухненския прозорец.

— Заповядай. — Кая тръгна към заядливо бръмчащата кафемашина, която приготвяше втората чаша.

От деликатност го остави сам да разгледа записите. Иконите бяха обозначени с дати.

Предпоследната носеше датата 10 март, последната — 11. Нощта на убийството.

Той си пое дъх. Какво щеше да види? Какво се опасяваше, че ще види? И какво искаше да види? Усещаше ума си като разбунен кошер. Затова не биваше повече да отлага. Натисна символа за „пусни” върху иконата с дата 10 март.

Появиха се четири по-малки икони с часове.

Преди полунощ в нощта на убийството камерата е била активирана четири пъти.

Хари пусна първия запис с начало 20:02:10.

Мрак. Светлина зад завесата в кухнята. Някой — или нещо — се бе раздвижило в тъмнината, защото бе активирало записващата функция. Мамка му. Трябваше да послуша съвета на продавача и да си купи по-скъп фотокапан с технология „Zero Blur”. Или се наричаше „No Glow”? Така или иначе, въпросната екстра позволяваше да виждаш какво става пред обектива дори посред тъмна нощ. Неочаквано външната врата се отвори и върху стълбите падна светлина. На прага се появи силуетът на Ракел. Тя постоя там няколко секунди, после пусна в къщата някаква фигура и вратата се затвори.

Хари задиша тежко през носа.

Изминаха няколко дълги секунди и картината замръзна.

Следващият запис започваше в 20:29:25. Хари го пусна. Външната врата стоеше отворена, но светлината в дневната и в кухнята беше или изгасена, или силно приглушена. Трудно различима фигура излезе, затвори вратата зад себе си, спусна се по стълбите и потъна в непрогледния мрак. Това се случваше в осем и половина — час и половина преди убийството — поне според изчисленията на „Съдебна медицина”. Следващите записи щяха да дадат по-ключови сведения.

Хари кликна върху третата икона с начален час 23:21:09 и усети, че дланите му са потни.

По рампата се плъзна автомобил. Предните фарове зашариха по стената на къщата. Колата спря пред стълбите и фаровете угаснаха. Хари се взираше усилено в екрана, напразно се опитваше да пробие мрака с поглед.

На таймера секундите течаха, но не се случваше нищо. Дали шофьорът седеше неподвижно в купето и чакаше нещо? Не. Ако не мърдаше, записът щеше да спре, а явно датчикът на фотокапана улавяше движение. После, най-сетне, Хари мярна нещо. Слаба светлина озари стълбите: външната врата се отвори и в къщата хлътна прегърбена фигура. Вратата се хлопна и картината пак почерня. И след няколко секунди замръзна.

Хари пусна последния запис преди полунощ с начален час 23:38:21.

Мрак.

Нищо.

Какво беше засякъл сензорът за движение? При всички случаи нещо, което се движи и има пулс, различна температура от околната.