Ю Несбё - Нож

— Защото си мисли, че е извън подозрение. Ножът не гние, не се топи, затова трябва да се скрие някъде, където никога да не бъде намерен. А първото място, предлагащо подходящи скривалища, което ни идва наум, е собственият ни дом. Близостта на хладното оръжие ни вдъхва усещане за контрол над съдбата ни.

— И все пак… ако е използвал нож от местопрестъплението и после е избърсал отпечатъците си, защо ще го взема със себе си, вместо да го остави на мястото му? Ако полицаи открият ножа в дома му, най-малкото ще му искат обяснения. Лично аз никога не бих скрила вкъщи оръжие, с което съм извършила убийство.

— Права си — кимна Хари. — Както казах, просто изказвам предположение, базирано на… — Той затърси думата.

— На интуиция?

— Да. Не. — Притисна пръсти към слепоочията си. — Ох, не знам вече. Помниш ли как като тийнейджъри ни предупреждаваха, че е възможно да получим халюцинации седмици след прием на ЛСД?

Кая вдигна поглед.

— Не съм опитвала ЛСД. Всъщност никой не ми е предлагал.

— Умно момиче. Аз бях малко по-глупав. Според някои твърдения оживяването на сцени от миналото се провокира от стрес, наркотично опиянение или травма. А понякога представлява нов трип [15] Трип (от англ. пътуване, пътешествие), особено състояние, предизвикано от приема на халюциногени. — Бел. прев. : остатъци от приетия халюциноген се активизират, защото ЛСД е синтетичен наркотик и се задържа по-дълго в кръвта от кокаина например.

— И сега се питаш дали в момента не изживяваш поредния трип?

Хари сви рамене.

— ЛСД разширява съзнанието. Кара ума да заработи на пълни обороти, да интерпретира информацията на толкова детайлно ниво, че надрусаният има усещането за космическо проникновение. Единствено по този начин мога да обясня как интуицията ме отведе до зелените кофи. Няма как напълно случайно да откриеш парченце пластмаса на първото претърсено безлюдно място на един километър от местопрестъплението.

— Сигурно си прав. — Кая продължаваше да се взира в дисплея на фотоапарата.

— Същото космическо проникновение ми казва, че Руар Бор не е нашият човек, Кая.

— Ами ако моето космическо проникновение ми казва, че грешиш?

Хари сви рамене.

— Аз съм вземал ЛСД, а ти — не.

— Но аз съм изгледала записите отпреди десет март, а ти — не.

Кая обърна дисплея на фотоапарата към Хари.

— Това е една седмица преди убийството. Човекът явно се появява иззад фотокапана. Затова в самото начало на записа виждаме само гърба му. После застава пред камерата, но за жалост не се обръща и не виждаме лицето му. Два часа по-късно си тръгва.

Хари видя голяма луна, увиснала над самия покрив на къщата. И тъмен силует. Ясно се открояваше цев на карабина, а част от дръжка стърчеше над рамото на непознатия, закриващ с тялото си част от къщата.

— Ако не греша — поде Кая и Хари вече беше сигурен, че предположението й ще е правилно, — това е „Colt Canada С8”. Доста далеч от стандартен автомат, така да се каже. На въоръжение в Норвежкия антитерористичен отряд.

— Бор?

— Давате ли си сметка в какво положение ме поставихте? — попита Дагни Йенсен.

Не си съблече палтото. Седеше с изопнат гръб пред бюрото на Катрине и нервно мачкаше чантата в скута си.

— Свайн Фине е оправдан по всички обвинения. Не му се налага дори да се крие. И знае, че съм го обвинила в изнасилване!

Пред вратата на пост стоеше мускулестата Кари Бийл — заедно с още двама полицаи се редуваха да бдят над безопасността на Дагни Йенсен.

— Дагни… — започна Катрине.

— Йенсен — прекъсна я жената. — За вас съм госпожица Йенсен. — После зарови лицето си в шепи и се разплака. — Докато е жив, ще се разхожда на свобода, а вие не можете да ми осигурите толкова продължителна охрана. Но той… той ще ме варди като… като селянин — телна крава!

Плачът премина в хълцащи ридания. Катрине се чудеше как да постъпи: дали да стане, да заобиколи бюрото и да се опита да утеши жената, или да я остави да се наплаче. Да си остане на мястото и да изчака пристъпът да отмине. Да отшуми.

Катрине потръпна.

— Въпреки това разглеждаме различни варианти да повдигнем обвинение на Фине. Да го приберем зад решетките.

— Няма да успеете при неговия адвокат. Той е по-умен от вас, очевадно е!

— Може и да е по-умен, но е застанал на погрешната страна.

— А вие сте заели правилната, така ли? Страната на Хари Хуле?

Катрине не отговори.

— Вие ме убедихте да не подавам оплакване срещу него — напомни Дагни.