Ю Несбё - Нож

Пиа Бор забави ход.

— Вие, разбира се, можете да ме убедите, че греша. Достатъчно е да ми покажете рецептата.

Пиа Бор спря рязко. Бръкна в задния джоб на тесните си дънки, извади син лист и го разгъна.

— Виждате ли? — попита тя с леко вибрато в гласа, протегна бланката и посочи. — Со-ма-дрил.

— Виждам. — Хари изтръгна рецептата от ръката й, преди да е успяла да му попречи. — И като се вгледам по-внимателно, прочитам, че е изписана на Бор. На Руар Бор. Явно не ви е разяснил колко силни лекарства приема.

Хари й върна рецептата.

— Какво още е скрил от вас, Пиа?

— Аз…

— Вкъщи ли си беше той през онази нощ?

Тя преглътна. Свежата руменина на бузите й изчезна. Енергичната жизненост се спука като балон. Хари добави пет години към първоначалното си предположение за възрастта й.

— Не — прошепна Пиа Бор. — Не си беше вкъщи.

Подминаха аптеката и се спуснаха към езерото в Сместа. Седнаха на пейка по склона от източната страна. Загледаха се в островчето, където имаше място само за една-едничка върба.

— Пролетта — промълви Пиа. — Предпочитам всеки друг сезон, само не и пролетта. През лятото всичко тук се раззеленява. Всичко избуява. Жужат насекоми. Навъждат се риби, жаби. Кипи от живот. А когато дърветата се разлистят и вятърът свирука във върбата на островчето, мелодията заглушава шума от магистралата. — Усмихна се тъжно. — А есента в Осло…

— … е най-красивата в целия свят. — Хари запали цигарата.

— Дори зимата е за предпочитане пред пролетта. Или поне преди години беше — тогава ниските температури се задържаха по-продължително и лед сковаваше всичко. Когато децата бяха малки, често ги водехме тук да карат кънки. Обожаваха такива дни.

— Колко…?

— Две. На двайсет и осем и на двайсет и пет. Дъщеря ни Юне е морски биолог в Берген, а синът ни Гюстав следва в САЩ.

— Рано сте започнали.

Тя се усмихна накриво.

— Когато Юне се роди, Руар беше на двайсет и три, а аз — на двайсет и една. Двойки, в които съпругът е военен, непрекъснато се местят — зависи в кое военно поделение ще ги предислоцират — и обикновено стават родители съвсем млади. Вероятно, за да има с какво да се занимават жените. За офицерската съпруга вариантите са два: да се оставиш да те опитомят, да приемеш живота като крава; да си кротуваш в обора, да раждаш телета, да даваш мляко, да преживяш.

— А вторият?

— Да не бъдеш офицерска съпруга.

— Но вие сте избрали първия?

— Явно да.

— Мхм. Защо излъгахте за онази нощ?

— За да ни спестя десетките въпроси. Общественото внимание. Можете да си представите колко ще пострада репутацията на Руар, ако го привикате на разпит във връзка с разследване на убийство, нали? В момента само това му трябва, така да се каже.

— Защо?

Тя сви рамене.

— Такива неща на никого не му трябват. Особено в нашия квартал.

— Щом не си е бил вкъщи, къде е бил?

— Не знам. Навън.

— Навън?

— Не може да спи.

— Това вече ми стана ясно — щом е на сомадрил.

— Когато се прибра от Ирак, беше още по-зле. Изписаха му рохипнол. Разви зависимост за две седмици и започна да получава затъмнения на съзнанието. Оттогава отказва да взема каквото и да било срещу безсъние. Облича си армейската униформа и казва, че се налагало да излезе на разузнавателен обход. Да дава наряд. Да бди. Обикалял като един вид нощен патрул. Крие се. Често срещано поведение при хора, страдащи от посттравматично стресово разстройство. Непрекъснато се страхуват. Прибира се, дремва два часа и отива на работа.

— И успява да скрие проблемите си от колегите си?

— Ние, хората, виждаме онова, което ни се иска. А Руар винаги е умеел да създава желаното впечатление у околните. Хората изпитват доверие към него.

— А вие?

Тя въздъхна.

— Съпругът ми не е лош човек, но понякога и добрите хора си имат тъмни страни.

— По време на тези свои нощни патрули носи ли оръжие?

— Не знам. Излиза, след като вече съм си легнала.

— Знаете ли къде е бил в нощта на убийството?

— След като вие ме попитахте, и аз му зададох този въпрос. Отговори ми, че спал в детската стая на Юне.

— Но вие не сте му повярвали.

— Защо мислите така?

— Иначе просто щяхте да кажете на полицията, че е спал в друга стая. Излъгали сте, защото сте се опасявали да не разполагаме с улики. А в този случай на вашия съпруг му е било нужно алиби, по-убедително от истината.

— Нали не подозирате Руар сериозно, Хуле?

Хари наблюдаваше как два лебеда се клатушкат към тях. От оттатъшната страна на магистралата нещо проблесна — вероятно някой отвори прозорец.