Ю Несбё - Нож

— В Кабул нямаше толкова много норвежци. Говорих с повечето от тях. Единствен Глене има да ни казва нещо съществено.

Девойката на рецепцията ги упъти навътре в помещението. Чуваше се пронизително скърцане на подметки по твърд под и потракване на топки за пинг-понг. Хари и Кая завиха зад ъгъла и се озоваха в просторно помещение, където дванайсетина човека, повечето мъже, подскачаха прегърбени в края на зелени маси за тенис.

Кая веднага се насочи към един от тях.

Мъжът и спаринг-партньорът му си подаваха топката по диагонал. Всеки път топката изминаваше идентична траектория и всеки път биеха форхенд с топспин. Почти не се движеха, просто повтаряха определено движение: удряха със сгъната в лакътя ръка и леко извита китка и придружаваха отиграването със силно тропване с крак. Топката се движеше стремително, сякаш чертаеше бяла линия между двамата мъже, безвъзвратно впримчени в този дуел. Създаваше се впечатление, че пред Кая и Хари не стоят хора от плът и кръв, а герои от забила компютърна игра.

Един пас се получи прекалено дълъг и топката тупна на пода между масите.

— Мамка му! — изруга пропусналият играч — атлетичен мъж между четирийсет и петдесет години с черна лента на челото върху подстриганата по войнишки сребристосива коса.

— Ами като не разчиташ въртенето на топката! — отвърна другият и отиде да я вдигне.

— Йорн! — обади се Кая.

— Кая! — ухили се мъжът с лентата. — Получаваш потен войник!

Двамата се прегърнаха.

Кая ги представи.

— Благодаря, че се съгласи да се видим — каза Хари.

— Никой не отказва среща с тази госпожица — отвърна Глене с усмивка в очите и стисна ръката на Хари предизвикателно силно. — Но ако знаех, че ще доведе подкрепление…

Кая и Глене се разсмяха.

— Да си вземем кафе — предложи мъжът и остави ракетата на масата.

— Ами партньорът ти? — попита Кая.

— Той ми е треньор. Платил съм му — отвърна Глене и им посочи пътя. — С Конъли ще играем в Джуба наесен. Трябва да се явя подготвен.

— Американски колега — обясни Кая на Хари. — Докато бяхме в Кабул, непрекъснато играеха тенис на маса.

— Идва ли ти се с мен? Сто процента ще ти намерят работа.

— Къде? В Южен Судан ли? — попита Кая. — Как е сега положението?

— Същото както преди: гражданска война, глад, сблъсъци между динка и нуер, канибализъм, групови изнасилвания и повече оръжие, отколкото в цял Афганистан.

— Ще си помисля — отвърна Кая. По изражението й Хари разбра, че изобщо не се шегува.

Взеха си кафе от барчето и седнаха до маса пред зацапан прозорец с изглед към близката мелница и река Акершелва. Йорн Глене взе думата, преди Хари и Кая да успеят да му зададат въпрос:

— Съгласих се да поговорим, защото в Кабул имах спречкване с Руар Бор. Личната преводачка на Бор, хазарка по произход, беше намерена изнасилена и убита. Хазарите по принцип са обикновени, бедни селяни без образование. Но тази млада жена, Хела…

— Хала — поправи го Кая. — Означава „пръстенът около пълната луна”.

— … беше научила английски и френски почти сама. Започна да усвоява и норвежки. Притежаваше поразителна езикова дарба. Намериха трупа й пред къщата, където живееше заедно с други жени, работещи за коалиционните сили и за хуманитарните организации с международно участие. Там беше отседнала и Кая.

Кая кимна.

— Предположихме, че престъплението е дело на талибаните или на жител от родното й село. Както ви е добре известно, честта е на особено висока почит сред мюсюлманите сунити. А при хазарите направо е издигната в култ. Само фактът, че работи за неправоверни, общува с мъже и се облича по западен маниер, беше достатъчен някой да реши да я убие, та другите хазарки добре да си направят сметката какво ги чака, последват ли примера й.

— За убийства на честта съм чувал — вметна Хари. — Но не и за изнасилвания на честта.

— Възможно е едното да е повлякло другото — сви рамене Глене. — Така и не се разбра. Бор ни попречи да разследваме престъплението.

— Как така?

— Трупът беше открит на един хвърлей от сграда, охранявана от нас. На практика ние отговаряхме за сигурността в района. Въпреки това Бор отстъпи разследването на местната афганистанска полиция. Възразих, а той ми напомни, че военните полицаи — в случая аз и още един колега — имат задачата да подпомагат него като главнокомандващ и да обезпечават върховенството на закона сред норвежките военни формирования в чужбина и точка по въпроса. Макар много добре да знаеше, че афганистанската полиция не разполага с необходимите ресурси и съвременни технологични средства, които за нас са просто задължителни. Там изследването на пръстови отпечатъци минава за свръхмодерен способ, а за ДНК анализ въобще забрави.