Ю Несбё - Нож

— Добър вечер, Хари.

Той отвори очи. Светлината режеше като нож. Пак ги затвори.

— Трихлорметан, по-известен като хлороформ. Малко остаряло средство, разбира се. Но ефективно. Използвахме го в Е–14 [19] Норвежка разузнавателна група със специално назначение, която оперира на територията на Балканския полуостров, в Близкия Изток и в Африка. Целта е да се обезпечи сигурността на норвежките военни формирования, които действат извън територията на страната. — Бел. прев. , когато се налагаше да отвлечем някого.

Хари надникна предпазливо иззад притворените си клепачи. Към лицето му беше насочена лампа.

— Навярно имаш десетки въпроси. — Гласът идваше от тъмното зад лампата. — „Какво стана? Къде съм? Кой е този?”

На погребението на Ракел двамата бяха разменили само няколко думи, но въпреки това Хари позна гласа — най-вече по характерния изговор на „р”.

— Нека отговоря на въпроса, който те занимава най-много, Хари, а именно „Какво иска този тип от мен?”.

— Бор — дрезгаво промълви Хари. — Къде е Кая?

— За това не бери грижа.

По акустиката Хари прецени, че се намира в просторно помещение. Вероятно с дървени стени. Значи, не е подземие. Но беше студено и влажно — следователно мястото не се използваше. Миришеше неутрално — като в зала за културни мероприятия или в обширно офис помещение от открит тип. Последното му се струваше по-вероятно, защото ръцете му бяха завързани с тиксо към подлакътници на канцеларски стол, а краката — към кръстачка с колелца. Не се долавяше миризма на боя или друг консуматив за ремонт, но светлината се отразяваше в прозрачен найлон, постлан върху паркета под и пред стола.

— И Кая ли си убил, Бор?

— Защо „и”?

— Освен Ракел и другите жени, чиито снимки си окачил във вилата си.

Хари чу стъпките на Бор зад светлината.

— Ще ти призная нещо, Хари. Убивал съм. Мислех, че не мога, но съм грешал, оказа се. — Стъпките спряха. — А нали казват: почнеш ли веднъж…

Хари наведе глава назад и прикова поглед в окачения таван.

Една плоскост беше свалена. От отвора стърчаха прерязани кабели — навярно за интернет.

— Разнесе се мълва, че Bore, един от войниците ми в контингента, знаел нещо за убийството на Хала, моята преводачка. Проверих. Наистина разполагаше с информация. И се наложи да го убия.

Хари се изкашля.

— Хванал ти е дирите. Затова си го пречукал. А сега смяташ да ликвидираш и мен. Не желая да съм ти изповедник, Бор. Затова стреляй и да приключваме.

— Не ме разбра правилно, Хари.

— Когато всички те разбират погрешно, е време да се запиташ дали си с всичкия си, Бор. Хайде, нещастник такъв. Готов съм.

— Защо си се разбързал толкова?

— Оттатък може да е по-добре. Сигурно компанията е по-приятна.

— Не ме разбра, Хари. Нека ти обясня.

— Не! — Хари се тласна рязко напред, но тиксото го задържа.

— Моля те, изслушай ме. Не съм убил Ракел.

— Ти си я убил. Знам, Бор. Не ми се слуша нито защо си го направил, нито жалките ти изви…

Хари млъкна, защото лицето на Руар Бор лъсна пред него, осветено отдолу като във филм на ужасите. За секунда Хари съобрази, че светлината идва от телефона на масата между им. Апаратът звънеше.

— Твоят е, Хари. Търси те Кая Сулнес.

Бор плъзна пръст по екрана, вдигна телефона и го допря до ухото на Хари.

— Ало? — прозвуча гласът на Кая.

Хари си прочисти гърлото.

— Къде… къде си?

— Тъкмо се прибирам. Видях, че си ме търсил. Умирах от глад и отскочих до новото ресторантче в квартала. Оставих си телефона да се зарежда. Да не си идвал вкъщи?

— Защо питаш?

— Компютърът ми беше преместен от бюрото върху ниската масичка. Кажи, че си бил ти, иначе сериозно ще се изплаша.

Хари се вторачи в светлината от лампата.

— Хари? Къде си? Звучиш толкова…

— Аз бях. Няма за какво да се притесняваш. Сега извинявай, но съм малко зает. Ще ти звънна по-късно, става ли?

— Да — отвърна тя с леко недоверие.

Бор натисна иконката за край на разговора и остави телефона на масата.

— Защо не би тревога?

— Ако разговорът с нея можеше да ми помогне, ти изобщо нямаше да ми позволиш да говоря.

— Според мен причината е по-скоро, че ми вярваш, Хари.

— Завързал си ме за стол. Дали ти вярвам, или не, няма никакво значение.

Бор пристъпи напред и лампата освети лицето му. Държеше голям нож с широко острие. Хари се опита да преглътне, но устата му беше съвсем пресъхнала. Бор посегна с ножа към десния подлакътник на стола и направи рязко режещо движение. Повтори го и отляво. Хари вдигна освободените си ръце и пое подадения му нож.