Ю Несбё - Нож

— Бинго! — кимна Хари и пъхна пистолета в джоба на палтото си. — Благодареше на това изречение току-що те зачеркнах от списъка ми със заподозрени.

Руар Бор го изгледа смаян.

— Вътре можех да те убия и никой нямаше да разбере, но едно радио бинго е достатъчно да ме извадиш от списъка?

Хари сви рамене.

— Пуши ми се.

Слязоха по протрита, скърцаща дървена стълба и излязоха навън. Ансамбъл от камбани поде ритурнел [20] Ритурнел — част от акомпанимент, която се повтаря в началото и в края на всяка строфа на песен, ария и др. — Бел. прев. .

— Виж ти! — Хари вдиша студения въздух.

На площада малко по-напред минувачи бързаха към баровете, а над покривите на околните сгради величествено се извисяваха двете кули на кметството.

— Били сме в центъра на града!

Хари беше чувал камбаните на кметството да изпълняват парчета на „Крафтверк” и Доли Партън. Веднъж Олег с ентусиазъм разпозна мелодия от играта „Майнкрафт”. Сега обаче звучеше „Песента на стража” от композитора Едвард Григ, която спадаше към по-традиционния репертоар на камбаните и по традиция ознаменуваше настъпването на полунощ.

Хари се обърна. Сградата, откъдето излязоха, представляваше дървена казармена постройка непосредствено до входа към укреплението „Акершхюс”.

— Е, не е нито МИ–6 [21] Секретна служба за външно разузнаване на Великобритания. — Бел. прев. , нито Ленгли [22] В Ленгли се намира щабквартирата на ЦРУ. — Бел. прев. , но тук някога се помещаваше щабквартирата на Е–14.

— Какво е Е–14? — Хари измъкна пакет цигари от джоба на панталона си.

— Кратко просъществувала норвежка шпионска организация.

— Смътно ми е познато.

— Основаха я през 1995-а, последваха няколко години екшън ала Джеймс Бонд, после властови борби, политически боричкалия за методите и накрая я закриха през 2006-а. Оттогава тази сграда пустее.

— Но ти имаш ключове?

— През последните години бях част от организацията, а никой не си ги поиска обратно.

— Мхм. Бивш шпионин значи. Това обяснява хлороформа.

Бор се усмихна накриво.

— 0, правехме далеч по-шантави неща.

— Не се и съмнявам. — Хари погледна часовника на кметството.

— Съжалявам, че ти провалих вечерта, но може ли, преди всеки да си поеме по пътя, да ме почерпиш с цигара?

— Вербуваха ме като млад офицер. — Бор издуха цигарен дим към небето.

С Хари бяха намерили пейка на насипа зад оръдията с дула, насочени към фиорда.

— В Е–14 обаче не работеха само военни. Имаше дипломати, сервитьори, дърводелци, политици, математици, красиви жени, които да служат за примамка.

— Звучи ми като шпионски филм — отбеляза Хари, докато пушеше.

— Беше си чист шпионски филм — увери го Бор.

— Каква беше задачата ви?

— Набиране на информация от места, където в бъдеще се очаква Норвегия да разположи свои военни части. Балканския полуостров, Близкия изток, Судан, Афганистан. Предоставиха ни голяма свобода, оперирахме независимо от разузнавателната мрежа на САЩ и НАТО. И известно време имаше изгледи нещата да потръгнат. В такива затворени общества важат по-особени стандарти кое е приемливо и кое — не. Осигурявахме проститутки на наши информатори. Въоръжихме се с пистолети „High Standard HD 22” със заличени фабрични номера.

Хари кимна. Точно такъв пистолет видя във вилата на Бор в Егедал. Агентите на ЦРУ го предпочитаха, защото заглушителят се монтираше лесно и беше много ефективен. През 1960 година руснаците намерили „High Standard HD 22” у Франсис Гари Пауърс — военен пилот, чийто разузнавателен самолет „Локхийд У–2” бил свален над съветска територия.

— Без фабрични номера нямаше как да стигнат до нас, ако се наложи да използваме пистолетите за ликвидиране на неудобни хора.

— И ти правеше всичко това?

— Без купуването на секс и ликвидирането. Най-тежкото ми провинение… — Бор се почеса замислено под брадичката — или по-скоро аз го изживях най-тежко, беше, когато за първи път преднамерено се постарах да спечеля доверието на човек и злоупотребих с него. Приемният изпит за Е–14 включваше да се придвижиш от Осло до Тронхайм за възможно най-кратко време само с десет крони в джоба. Така проверяваха дали притежаваш социалните умения и изобретателността, необходими да се справиш в напечена ситуация в полева обстановка. Предложих десетте крони на симпатична жена в кафене на Централната гара в Осло, а в замяна помолих да ми услужи с телефона си, за да се обадя на по-малката ми сестра, която лежи безнадеждно болна в окръжната болница в Тронхайм, и да й съобщя, че току-що са ми откраднали чантата с портфейла, билета за влак и телефона. Всъщност набрах номера на един от другите кандидат-агенти и дори успях да се разплача. След като затворих, и жената плачеше. Тъкмо се канех да я помоля да ми услужи с малко пари за билет, тя сама предложи да ме закара с колата си, паркирана наблизо. Качихме се. Тя натисна газта до дупка. Часовете летяха, говорихме си за какво ли не, за най-съкровените си тайни, каквито човек споделя само с непознати. Моите тайни бяха заучени лъжи, които пробутах благодарение на обиграността ми на перспективен шпионин. Четири часа по-късно спряхме в Довре. Гледахме залеза над платото. Целувахме се. Смяхме се през сълзи и се обяснихме в любов един на друг. След два часа, малко преди полунощ, тя ме остави пред главния вход на болницата. Иди да намериш свободно място и паркирай, казах й, а през това време аз ще разбера къде е настанена сестра ми. После ще те изчакам на регистратурата. Влязох, подминах регистратурата, измъкнах се от задния изход и хукнах презглава към паметника на Улав Трюгвасон [23] Улав Трюгвасон (968–1000) — норвежки крал, основал Тронхайм (тогава Нидарус) и въвел християнството в големи части от страната. — Бел. прев. , където изпитващият от Е–14 чакаше с хронометър. Бях пръв и през онази нощ ме честваха като герой.