Ю Несбё - Нож

— Завързах те, за да не ми налетиш, преди да си чул всичко — поясни Бор, докато Хари прерязваше тиксото около краката си. — Ракел ми сподели на какви заплахи сте били подлагани във връзка с няколко твои разследвания. Получавали сте ги от убийци, разхождащи се на свобода. Затова ви охранявах.

— Нас?

— Най-вече нея. Дежурех на пост. След изнасилването и убийството на Хала непрекъснато бдях и над безопасността на Кая. Сега, в Осло, продължавам да я охранявам.

— Нали знаеш, че това се нарича параноя?

— Да.

— Е, слушам те. — Хари се изправи и разтри ръце. Не върна ножа на Бор.

— Откъде да започна?

— От сержанта.

— Дадено. Никой от Норвежкия антитерористичен отряд не може да бъде окачествен като кръгъл идиот, но сержант Bore беше от войниците, при които тестостеронът е повече от мозъка, така да се каже. В дните непосредствено след покушението над Хала всички говореха за нея и ме застигнаха приказки, че Хала явно много е обичала Норвегия, защото имала татуирана норвежка дума върху тялото си. Поразпитах и се оказа, че сержант Bore се изцепил, докато бил на чашка в бара. Там е работата, че дрехите на Хала винаги покриваха цялото й тяло, а въпросната татуировка се намираше точно над сърцето. Хала не би допуснала Bore в интимното си пространство — в това бях напълно сигурен. Освен това знаех, че тя държеше татуировката в тайна. Вярно, в Афганистан използването на къна е много разпространено, но постоянните татуировки се смятат за sin of the skin [грях на кожата].

— Ти откъде си знаел за татуировката, щом момичето я е пазело в дълбока тайна?

— Само аз и татуировчикът знаехме за нея. Преди да си татуира думата, Хала се допита до мен за правописа.

— Каква беше думата?

— „Приятел” — усмихна се печално Бор. — Хала обичаше да учи чужди езици.

— Възможно е Bore да е разбрал за татуировката от хората, открили момичето, или от патоанатома.

— Там е работата, че заради прободните рани по тялото й… — Бор млъкна и си пое пресекливо дъх. — … заради шестнайсетте прободни рани кожата на мястото на татуировката беше жестоко накълцана и човек, неосведомен предварително каква е думата, не би могъл да я прочете.

— Освен ако не е изнасилил Хала и не е видял татуировката, преди многократно да я наръга с ножа.

— Именно.

— Разбирам, но това трудно ще мине за доказателство, Бор.

— Така е. Съгласно действащите тогава правила, осигуряващи имунитет на международната коалиция на територията на Афганистан, Bore щеше да бъде изпратен обратно в Норвегия, а там дори съвсем посредствен адвокат щеше без проблем да го отърве от затвора.

— И затова си се самоназначил за съдия?

Руар Бор кимна.

— Хала беше моя преводачка. Аз отговарях за нея. Както и за сержант Bore. Свързах се с родителите на Хала и ги уверих, че лично ще превозя тленните й останки до родното й село — на пет часа с кола от Кабул. Общо взето се минава през безлюдна пустиня. Наредих на Bore да шофира. След два часа го накарах да спре, опрях пистолет в главата му и той си призна. Завързах го за джипа — пътувахме с ландроувър — и подкарах. Така нареченото D and Q.

— D and Q?

— Drawing and Quartering — влачене и разчекване. Така наказвали провинилите се в държавна измяна в Англия между 1283 и 1870 година. Обесвали осъдения на смърт, докато почти предаде богу дух, после разпаряли корема му, изваждали вътрешностите му и ги изгаряли пред очите му. После му отрязвали главата. Но преди всичко това го влачели с кон до бесилото, оттам drawing. Ако разстоянието между тъмницата и ешафода било голямо, клетникът издъхвал още по пътя. Защото, след като изнемогнел да върви или да тича след коня, животното го влачело по паважа. Кожата му се смъквала пласт по пласт. Бавна и изключително болезнена смърт.

Хари се сети за дългата кървава диря, открита по асфалта по време на издирването на сержанта.

— Семейството на Хала ми беше много благодарно, задето я докарах в дома й. И за трупа на нейния убиец. Или каквото беше останало от него. Погребалната церемония беше много красива.

— А трупът на сержанта?

— Не знам какво са направили с него. Разчекването навярно си е английски патент, но обезглавяването явно е универсално за целия свят, защото намериха главата му, набучена на кол в околностите на селото.

— Върнал си се в Кабул и си обявил сержанта за изчезнал.

— Да.

— Ясно. Защо се вживяваш в ролята на покровител на тези жени?

Мълчание. Бор беше приседнал на ръба на масата, под светлината. Хари се опитваше да разкодира безизразната му физиономия.