Ю Несбё - Нож

— Имах сестра — подхвана Бор с беззвучен глас. — Бианка, по-малка от мен. На седемнайсет я изнасилиха. Вечерта ни оставиха заедно, но аз отидох на кино да гледам „Умирай трудно”. Не я взех, защото не допускаха лица под осемнайсет години. За изнасилването тя ми каза едва няколко години по-късно. Докато са се гаврели с нея, аз съм гледал Брус Уилис.

— Защо не ти е казала веднага?

Бор си пое дъх.

— Изнасилвачът заплашил да ме убие, ако тя не си мълчи. Бианка нямаше представа откъде извергът е знаел, че тя има по-голям брат.

— Как е изглеждал?

— Не го видяла, било много тъмно — поне така ми каза. Възможно е умът й да е блокирал спомена. Виждал съм такива случаи в Судан. Войниците преживяват такива ужасии, че мигом ги забравят. На следващия ден се събуждат и най-искрено заявяват, че не са били на въпросното място и не са видели нищо такова. При някои изтласкването на травматичните спомени върши работа. При други спомените изплуват на по-късен етап под формата на внезапни проблясъци. Кошмари. Според мен споменът за ужасното преживяване се е завърнал в съзнанието на Бианка. И тя не е успяла да го понесе. Страхът я съсипа.

— И смяташ, че вината е твоя?

— Моя е, разбира се.

— Нали си даваш сметка колко дълбоко си увреден, Бор?

— Естествено. Ти да не би да не си?

— Какво търсеше в дома на Кая?

— Видях, че гледа запис на компютъра си: мъж излиза от къщата на Ракел в нощта на убийството. Кая излезе, аз се вмъкнах и прегледах записа.

— Какво откри?

— Нищо. Размити образи. Неочаквано чух, че вратата се отваря, и се шмугнах в кухнята.

— А после ме изненада в гръб в коридора. И съвсем случайно си носел в себе си хлороформ?

— Винаги нося хлороформ.

— Защо?

— Който се опита да се вмъкне в дома на някое от моите протежета, се озовава на стола, където седиш в момента.

— И?

— И си плаща.

— Защо ми казваш всичко това, Бор?

Бор преплете ръце.

— Да си призная, първоначално мислех, че ти си убил Ракел.

— Така ли?

— Зарязан съпруг — това си е класика. Първото предположение на следователя, нали? Стори ми се, че на погребението видях в погледа ти невинност, примесена с разкаяние. Поглед на човек, извършил убийство без друг мотив освен омраза и ожесточение. Сега този човек се разкайва. Разкайва се толкова горчиво, че е успял да изтласка спомена. Защото това е единственият начин да оцелее. Истината е непоносима. Видях същото в погледа на сержант Bore. Сякаш беше успял да забрави какво е сторил на Хала и си го спомни чак когато го притиснах. Но после разбрах, че имаш алиби. Гузното в погледа ти, дадох си сметка, е било същото като в моя: вина, задето не си успял да предотвратиш нещастието. Та, причината да ти разказвам всичко това… — Бор слезе от масата и потъна в мрака. — … е, че ти искаш каквото искам и аз: да видиш как злодеите си плащат за стореното. Отнеха ни любими хора. Затворът не стига. Едната смърт не е достатъчно сурово наказание.

Луминесцентните лампи примигаха два пъти и помещението се окъпа в светлина.

Наистина се оказа обширен офис. Очевидно обаче в момента никой не работеше тук. Шест-седем прашасали бюра, по-светли участъци, където са стояли компютърни монитори и кутии; кашони, пръснати канцеларски пособия, принтер — обстановката подсказваше, че хората са се изнесли оттук презглава. На бялата дървена стена висеше портрет на краля. Военни, помисли си машинално Хари.

— Е, ще тръгваме ли? — попита Бор.

Хари се надигна. Виеше му се свят и тръгна със залитане към грубо скованата дървена врата, където го чакаше Бор, протегнал ръка с телефона, служебния пистолет и запалката на Хари.

— Къде беше? — попита Хари, прибра си телефона и запалката и претегли пистолета в дланта си. — Къде беше в нощта, когато убиха Ракел? Защото не си бил в дома си…

— Отскочих до вилата в Егедал. Уви, бях сам. Няма кой да потвърди.

— Какво прави там?

— Ами какво… Чистих си оръжието. Запалих камината. Мислих. Слушах радио.

— Мхм. Радио „Халингдал” ли?

— Всъщност точно него. Там се хваща само тази станция.

— Онази вечер излъчваха радио бинго.

— Точно така. Често ли ходиш в Халингдал?

— Не. Спомняш ли си нещо конкретно?

— От бингото ли? — повдигна вежда Бор.

— Да.

Бор поклати глава.

— Съвсем нищо? — По тежестта на оръжието Хари заключи, че патроните не са извадени от пълнителя.

— Съвсем нищо. Това разпит ли е?

— Помисли.

— Момент… предната седмица всички печеливши били от едно и също населено място. Ол. Или Фло.