Ю Несбё - Нож

— Хари?

— Да?

— Не се чувствай длъжен.

— Добре.

Хари затвори. Натисна О — за Олег. Поколеба се тъкмо преди да го набере, избра „ново съобщение” и написа: „Ще ти звънна утре.”

Хари лежеше по гръб върху завивката, почти напълно облечен. Кубинките се търкаляха на пода до леглото, палтото висеше на облегалката на стола. Мушната под завивката, Кая се беше сгушила в него, отпуснала глава на ръката му.

— Съвсем същият си. — Тя плъзна длан по пуловера. — Минаха толкова години, а изобщо не си се променил. Не е честно.

— Започнал съм да мириша на пот.

Тя завря лицето си под мишницата му и подуши.

— Глупости! Миришеш на хубаво. На Хари.

— Това е лявата подмишница. Дясната е много по-зле. Сигурно е от възрастта.

Кая се засмя тихо.

— Мит е, че възрастните хора миришат по-лошо. Доказват го най-новите проучвания. Според японско изследване химичното съединение 2-ноненал, влизащо в състава на потта и отговорно за характерната миризма на „старост”, наистина се среща в организма на хората над четирийсет години, но експеримент, при който на контролната група дават да помиришат дрехи на хора с различна възраст и да оценят каква е миризмата, показва, че потта на по-старите хора е по-поносима от потта на трийсет-трийсет и кусур годишните.

— Брей! — изненада се Хари. — Само не знам как ще обясниш, че отдясно смърдя на пор.

Кая се засмя. Така беше закопнял за нежния й смях. Ех, този неин смях.

— Разказвай сега за Бор.

Хари си измоли позволение да запали цигара. Започна от огледа на вилата на Бор. После разправи как Бор го похити в дневната на Кая точно под спалнята, където лежаха в момента; как се събуди в опразнената щабквартира на Е–14. Пресъздаде разговора с Бор сравнително подробно, ала пропусна последната част — как Бор се самопредложи за палач.

Странно, но Кая не изглеждаше кой знае колко шокирана, че Бор е екзекутирал свой войник. Или че я е наблюдавал в Кабул и продължава да я държи под око в Осло.

— Очаквах поне малко да се смутиш, задето те е шпионирал.

Тя поклати глава и протегна ръка да вземе цигарата му за малко.

— Не съм го виждала, но интуитивно го усещах. Моят брат се самоуби точно като сестра му и в мое лице Бор откри заместителка на Бианка. Говорим за дребни прояви на загриженост, например, осигуряваше ми малко по-голямо подкрепление, отколкото на другите, когато се налагаше да излизам извън безопасните зони. Преструвах се, че не забелязвам. Колкото до това, дали съм била обект на наблюдение — свиква се.

— Наистина ли?

— О, да. — Тя пъхна цигарата между устните му. — По време на мисията в Басра около хотела, където бяхме отседнали ние, служителите от Червения кръст, коалиционните сили се състояха предимно от британци. А британците са по-различни. Американците действат с размах, измитат улиците и при атака щурмуват вабанк и буквално пробиват стените, препречващи пътя им. Смятат този начин за по-ефективен — всява по-голяма паника, а това не е за подценяване. Виж, британците… — Тя плъзна пръсти по гърдите му. — … те се прокрадват, прилепени към стените, невидими са. Имахме забрана след осем часа да излизаме от хотела, но се случваше да се качим на покрива. Не ги виждахме, но понякога съзирах две червени точки върху лицето на човека срещу мен. И той виждаше такива точки върху моето лице. Така британците дискретно ни съобщаваха, че бдят на пост. Предупреждаваха ни да се прибираме вътре. Тези точки ми вдъхваха усещане за защитеност.

— Мхм. — Хари дръпна от цигарата. — Кой беше той?

— Кой?

— Върху чието лице си виждала червените точки.

Кая се усмихна. Очите й обаче помръкнаха.

— Антон. Работеше към МКЧК — Международния комитет на Червения кръст. Повечето хора не знаят, че всъщност има два Червени кръста: МФЧК — Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец и МКЧК — Международен комитет на Червения кръст. В първия работят хуманитарни служители като мен под егидата на ООН, във втория — предимно швейцарци, а административният център се намира недалеч от Двореца на нациите в Женева, където пък се помещава европейската централа на ООН. В структурата на Червения кръст МКЧК се явява своеобразен еквивалент на морската пехота и спецчастите във въоръжените сили. Рядко ще чуеш да се говори за тях, но те влизат първи и излизат последни. Правят всичко, което ООН не прави заради опасната обстановка. Именно служителите на МКЧК обикалят нощем и броят трупове. Тези хора действат дискретно, но ще ги познаеш по по-скъпите ризи и по излъчваното превъзходство.