Ю Несбё - Нож

И неговата половина се разтуптя.

— Добре ли спа? — попита Кая, подаде на Хари едно от двете димящи кафета и пак се сгуши в леглото до него.

Светлината от бледото сутрешно слънце се процеждаше през завесите, които леко се поклащаха пред отворения прозорец. Хладният утринен въздух още щипеше и Кая потръпна от удоволствие, когато мушна измръзналите си крака между прасците на Хари.

Хари се позамисли върху въпроса й. Мда, дявол да го вземе, спа чудесно. Не помнеше да е сънувал кошмари. Не го мъчеше абстиненция. Не го споходиха нито стряскащи видения, нито признаци на панически атаки.

— Май да — кимна той, надигна се и отпи от кафето. — А ти?

— Като къпана. Присъствието ти ми се отразява много добре. Както и миналия път.

Хари се взря в празното пространство и кимна.

— Е, какво ще кажеш? Да опитаме ли пак? Да започнем отначало, начисто.

Той се обърна и по изумлението, изписано на лицето й, Хари схвана, че е изтълкувала думите му погрешно.

— И така, в списъка нямаме нито един заподозрян — побърза да добави той. — Откъде ще започнем?

Лицето й се изопна в неизречено обвинение: „Не можа ли поне пет минути, след като се събудихме заедно, да не споменаваш Ракел?”.

После Кая преглътна егото си и се прокашля.

— Ракел е споделила с Бор за заплахите, които е получавала покрай твоята работа. Знаем, че в девет от десет убийства, извършени в дома на жертвата, жертвата и убиецът се познават. Значи, или е неин познат, или твой.

— Първият списък е дълъг, вторият — кратък.

— Какви мъже познаваше Ракел освен Бор и евентуални колеги от службата?

— Колегите ми от Управлението. И… няма значение.

— Кажи все пак.

— Докато държах „Джелъси”, Ракел ми помагаше. Рингдал, новият собственик, й предложил да продължи да работи за него. Тя отказала, но това не е мотив за убийство.

— А възможно ли е да е жена?

— Вероятността е петнайсет процента.

— Статистически — да, но помисли. Ревност?

Хари поклати глава.

В стаята завибрира телефон. Кая се наведе, извади телефона на Хари от джоба му, погледна екрана и вдигна.

— Хари е малко зает в леглото на Кая, затова, ако обичате, дайте по-накратко.

Подаде телефона на изумения Хари.

— Ало?

— Не че ми влиза в работата, но коя е Кая? — попита Александра с леден глас.

— Понякога и аз си задавам съшия въпрос. — Хари проследи как Кая се измъкна от леглото, съблече си пижамата и влезе в банята. — По какъв повод звъниш?

— По какъв повод звъниш? — изимитира го Александра. — Мислех да те осведомя за съдържанието на последния ДНК доклад, който изпратихме на разследващия екип.

— Да?

— Но нещо се разколебах.

— Защото съм в леглото на Кая?

— Признавам! — извика Александра.

— Съжалявам, ако ти е станало кофти, но с теб се виждаме само за неангажиращ секс. Бързо ще ти мине.

— Повече не разчитай на услугите ми, хубавецо.

— Е, ще се опитам да го преживея.

— Поне се престори на тъжен.

— Виж, Александра, от няколко месеца непрекъснато съм тъжен. Точно сега не ми е до игрички. Ще ми кажеш ли за доклада, или не?

Мълчание. Хари чу как Кая пусна душа в банята.

Александра въздъхна.

— Изследвахме абсолютно всички предмети от местопрестъплението, евентуални носители на ДНК следи. Получиха се много съвпадения с профили на полицаи, регистрирани в базата данни: ти, Олег, следователи…

— Наистина ли са успели да замърсят местопрестъплението?

— Не бъди толкова строг. Говорим за изключително обстойна проверка на следи. Обхваща цялата къща, дори мазето. Групата за оглед ни изпрати толкова много материал за анализ, че приложи и списък кое е най-спешно и кое може да почака. По тази причина това, за което ти говоря, изникна чак сега. Мръсната посуда в миялната беше в края на списъка.

— И какво изникна?

— Неидентифицирана ДНК в засъхнала слюнка по ръба на стъклена чаша.

— На мъж?

— Да. По чашата имало и пръстови отпечатъци, разбрах от колегите.

— Отпечатъци? Значи са качили снимка. — Хари спусна крака на пода. — Александра, ти си добра приятелка. Благодаря ти!

— Приятелка! — изсумтя тя. — Коя жена иска да е приятелка?

— Ще ми звъннеш ли, ако изскочи още нещо?

— Не! Ще ти звънна, когато се въргалям с някой готин пич!

Тя затвори.

Хари се облече, взе чашата с кафе, палтото и кубинките си, слезе в дневната, отвори лаптопа на Кая и с паролата на Бьорн влезе във вътрешната мрежа на полицейски окръг Осло. Намери снимката на чашата в последния качен доклад. Имаше и снимка на цялото съдържание на миялната машина. Две чинии и четири чаши. Следователно въпросната чаша с отпечатъка най-вероятно е била използвана в деня на убийството, защото Ракел не оставяше съдове да престояват в миялната по-дълго от два дни. А случеше ли се да не събере достатъчно посуда, за да напълни миялната, вадеше мръсните чаши и чинии и ги измиваше на ръка.