Ю Несбё - Нож

— Неведнъж съм си задавал този въпрос и съм пробвал да гледам разни неща. Ей така, от чисто любопитство, нали се сещаш? Но изобщо не ме възбужда. А ти?

Рингдал напълни чашата.

— Аз съм изключително нормален мъж, уверявам те.

— Какво ще рече това?

— Кое?

— Изключително нормален. Звучи направо зловещо.

— Изключително нормален значи, че харесвам мадами над разрешената възраст за сексуални контакти. Точно като клиентите ни от мъжки пол. — Рингдал вдигна чашата. — И поради тази причина наех барманка.

Йойстайн Айкелан зяпва от смайване.

— Имаме ново попълнение в персонала и ще разполагаме с повече свободно време. Ще въведем ротационния принцип ала Моуриньо. — Рингдал отпи.

— Първо, треньорът, въвел ротация в състава на футболен отбор, е сър Алекс Фъргюсън. Второ, Жозе Моуриньо не е нищо повече от нафукан тъпак, който може и да е спечелил титли с най-скъпите футболисти в света, но така наречените спортни коментатори са го подвели да смята успехите на отбора за резултат от уникалните си качества. Проведени изследвания обаче развенчават мита, че личността на треньора оказва влияние върху постиженията на даден футболен отбор. Побеждават отборите с най-високоплатените играчи и точка по въпроса. Затова, ако искаш „Джелъси” да спечели шампионската титла сред баровете в Грюнерльока, е нужно да ми увеличиш заплатата, Рингдал. Точка.

— Забавен си. Не може да ти се отрече, Айкелан. Сигурно затова клиентите те харесват. Но според мен няма да навреди малко да разнообразим състава.

Йойстайн се ухили и оголи проядените си зъби.

— Да смесим проядени зъби с големи цици? Защото, предполагам, колежката е надарена?

— Е…

— Ти си идиот, Рингдал.

— По-кротко, Айкелан. Мястото ти в титулярния състав не е толкова сигурно.

— Трябва да решиш какъв искаш да бъде този бар. Заведение с претенции за класа или подобие на „Хуутърс” [25] „Хуутърс” — верига американски ресторанти, известни с предизвикателно облечените си сервитьорки. — Бел. прев. ?

— В случая избирам…

— Не бързай да отговаряш. Вземи предвид следното в тактическата си схема, Моуриньо: според статистика на порносайта „Порнхъб” младите посетители на страницата — на възраст между 18 и 24 години — са близо двайсет процента по-малко склонни да търсят цици, отколкото другите възрастови групи. Докато посетителите между 55 и 64 години най-често търсят клипове с едрогърди мадами като барманката, която си наел. С други думи, циците вече са демоде, Рингдал.

— А проядените зъби? — осведоми се Хари.

Двамата мъже се обърнаха към новодошлия.

— Ще ми налееш ли нещо за пиене, Рингдал?

— Още няма един — поклати глава собственикът.

— Не искам твърд алкохол, а…

— В неделя не сервираме бира и вино преди дванайсет на обяд, Хуле. Не искаме да си изгубим лиценза за продажба на спиртни напитки.

— … чаша вода — довърши Хари.

— А, така става. — Рингдал постави чиста чаша под чешмата и завъртя крана.

— Ти каза, че си предложил на Ракел да продължи да работи в „Джелъси”, но не фигурираш нито в електронната й кореспонденция, нито в разпечатката на телефона й е повиквания от последните месеци.

— Така ли? — Рингдал подаде чашата на Хари.

— Та затова се питам къде, кога и по какъв начин си се свързал с нея?

— Ти се питаш? Или полицията?

— Това ще се отрази ли на отговора ти?

Рингдал издаде напред долната си устна и наклони глава настрани.

— Не. Защото не си спомням.

— Не си спомняш дали сте се видели лично, или си й изпратил имейл?

— Не. Не си спомням.

— Скоро ли е било, или отдавна?

— Понеже от личен опит знаеш, че понякога в паметта на човек възникват бели петна, ще проявиш разбиране, убеден съм.

— Ти си въздържател. — Хари отпи от чашата.

— Но ежедневието ми е много натоварено, защото се срещам с много хора и ми се случват много неща. Та, в този ред на мисли…

— И сега ли бързаш? — Хари огледа празния бар.

— Най-усилената работа трябва да тече преди самото събитие, Хари. Подготовка му е майката. Тя ти спестява необходимостта да импровизираш. Стройният план ти носи само предимства. Ти имаш ли?

— Какво? План ли?

— Помисли върху това, Хари. Заслужава си. А сега ще те помоля да ни извиниш…

Входната врата се хлопна зад гърба на Хари. Йойстайн машинално плъзна опитно око по барплота в търсене на празната чаша на Хари, но не я намери.

— Сигурно е отчаян — подхвърли Рингдал и кимна към вестника пред Йойстайн. — Прочетох, че разследващите са в задънена улица. А в такива случаи е всеизвестно какво правят.