Ю Несбё - Нож

— Имаме податка — съобщи той по телефона. — Дори не искам да я нарека улика.

— Кои сте „вие”? — попита Олег.

— Не ти ли казах?

Олег мълчеше.

— Кая Сулнес, бивша колежка.

— С нея…

— Не. Ние просто… Няма…

— Няма нужда да знам? — довърши Олег.

— Да.

— Добре.

Мълчание.

— Как мислиш, ще го хванете ли?

— Не знам, Олег.

— Но знаеш какво имам нужда да чуя.

— Мхм. Ще го хванем.

— Добре. — Олег въздъхна тежко. — Чао.

Хари завари Кая на дивана в дневната с лаптопа в скута. Беше открила следното: Петер Рингдал, на 46 години, два пъти разведен, без деца, живее сам в еднофамилна къща в квартал „Шелсос”. За евентуална интимна приятелка Кая не успяла да намери нищо конкретно. Колкото до кариерата му, положението беше заплетено. Икономист, завършил Норвежкото бизнес училище и преди години лансирал иновативна транспортна концепция.

— Намерих две интервюта с него, и двете във „Финансависен”. В първото, от 2004 година, той огласява, че търси инвеститори за свой проект, който щял да извърши революция в схващането ни за обществен транспорт. Интервюто е публикувано със заглавие „Убиецът на пътуването с личен автомобил”. — Кая изтрака нещо по клавиатурата. — Ето. Цитирам Рингдал: „Днес един или двама души се возят в еднотонни превозни средства по пътища с огромна обща площ, нуждаещи се от скъпа поддръжка, за да понесат масивния трафик, на който са подложени. Нелепо е да се изразходва такова огромно количество енергия, необходимо широките гуми на тези тежки машини да се движат по грапавия асфалт — особено като се има предвид с какви алтернативи разполагаме. Да не говорим за ресурсите, наливани в производството на въпросните едрогабаритни превозни средства. Но дори това не е най-скъпоструващият разход за човечеството, използващо днешния начин на придвижване. Най-тежкият разход е времето. Помислете само колко време губи потенциалният спомоществовател за благото на обществото всеки ден, прекарвайки четири часа да управлява личния си автомобил в трафика на Лос Анджелис. Освен че така една четвърт от живота на човека в будно състояние бива прахосвана напълно безсмислено, това води и до спад в БНП. Загубите само в този град — и то само за една година — се равняват на стойността на пътешествие до Луната!

— Мхм. — Хари плъзна показалец по олющения лак на подлакътника на креслото. — И каква е алтернативата?

— Според Рингдал стълбове, от които висят малки кабини, побиращи максимум двама души. Кабините приличат на тези на фуникулярите. Ще стоят паркирани до платформи на много места из целия град — както днес, например, на всеки ъгъл се предлагат велосипеди под наем. Качваш се, въвеждаш персоналния си код и къде искаш да отидеш. От кредитната ти карта изтеглят необходимата сума — тарифата за километър пробег ще е символична, — а компютърна програма стартира кабинката, която постепенно ускорява до двеста километра в час дори в централната част на Лос Анджелис. Докато се возят, пътниците могат да работят, да учат, да гледат телевизия, а завоите почти не се усещат. Или по-точно завоя, защото в повечето случаи е само един. Няма кръстовища със светофари, няма верижни катастрофи, кабините наподобяват електрони, които фучат напред-назад, без да се сблъскват. А под тях по градските улици необезпокоявано се движат пешеходци, колоездачи, скейтбордисти.

— Ами превозът на тежки товари?

— Товарите, прекалено тежки за стълбовете, ще се транспортират в камиони, които ще се движат с много ниска скорост из градовете, и то само през нощта или рано сутринта.

— Строежът на тази специфична инфраструктура няма ли да излезе прекалено скъпо?

— Според Рингдал монтирането на стълбове и на въздушни релсови пътища щяло да струва между пет и десет процента от сумата, необходима за строежа на стандартен нов път. Същото важало и за поддръжката. Само за десет години инвестицията за новия тип пътнически транспорт щяла да се изплати от реализираните икономии от разходите за поддръжката на пътната инфраструктура. Благодарение на внедряването на новия транспорт щели да се избегнат и пътните произшествия, а това също щяло да доведе до понижаване на обществените разходи. Целта била броят на жертвите, загинали в автомобилни катастрофи, да бъде сведен до нула.

— Мхм. Звучи разумно решение за големите градове, но за рядко населените места…

— Стълбовете могат да се построят така, че да стигат и до извънградски къщи. За изграждането им е необходима сума, пет пъти по-малка от сумата, нужна за направата на чакълест път.