Ю Несбё - Нож

— Какво правят? — попита Йойстайн и се отказа да търси чашата.

— Връщат се към наличните факти. Към вече отхвърлените улики и подозрения.

Изминаха няколко минути, докато на Йойстайн му просветне какво всъщност имаше предвид Рингдал. Хари беше отчаян не защото разследващите са в задънена улица, а защото ще се върнат да преразгледат по-обстойно приетите за установени факти по случая. Като например неговото алиби.

Офисите на Експертно-криминалния отдел в квартал „Брюн” пустееха — беше неделя. Двама мъже стояха надвесени над компютърен екран в дактилоскопичната лаборатория.

— Имаме съвпадение — обяви Бьорн Холм и се изправи. — Отпечатъкът е същият като върху бледосинята чаша от миялната на Ракел.

— Рингдал е ходил в Холменколен. — Хари оглеждаше мазните следи върху чашата, отмъкната от „Джелъси”.

— Така изглежда.

— Като изключим двете посещения в нощта на убийството, в продължение на седмици никой не е идвал в дома на Ракел. Абсолютно никой.

— Може първият посетител, заснет от фотокапана, да е бил Рингдал.

— Съвсем възможно е — кимна Хари. — Отбил се е без предупреждение, Ракел го е пуснала, наляла му е чаша вода, докато я е питал иска ли да продължи да работи в „Джелъси”. Тя му е отказала и той си е тръгнал. Тази версия съответства на видеозаписа. Смущават ме обаче твърденията на Рингдал, че не си спомня. Как няма да помниш, че си бил в дома на жена, за чието убийство, извършено броени часове след твоето посещение, прочиташ два дни по-късно във вестника!

— Може да лъже, защото се страхува да не го заподозрат. Ако наистина е разговарял насаме с Ракел в нощта на убийството, ще трябва да дава подробни обяснения. Дори да е невинен, няма как да го докаже и рискува да го приберат в ареста, а медиите да тиражират името му — Рингдал си дава ясна сметка за това. Кажи му, че разполагаш с доказателства за посещението му. Това може да опресни паметта му.

— Хм… Дали пък да не си пазим козовете, докато се сдобием с нещо по-солидно?

— Не използвай множествено число, Хари. Това си е твой казус. И аз като Рингдал залагам на стратегията за ненамеса.

— Като те слушам, май ти се вижда невинен.

— Предположенията оставям на теб. Аз съм в бащинство и искам, след като отпускът ми изтече, все още да имам работа.

Хари кимна.

— Прав си. Постъпвам егоистично. Очаквам хора, които не ми дължат нищо, да рискуват препитанието си и пенсионните си точки, за да ми помогнат.

От детската количка се чу тих хленч. Бьорн си погледна часовника, вдигна си пуловера и извади шише за хранене. Беше обяснил на Хари, че държи бутилката между две гънки на шкембето си под тесен пуловер, та млякото да е с телесна температура.

— А! Сетих се на кой музикант ми прилича Рингдал — възкликна Хари, докато наблюдаваше как момченцето с три смешно големи руси къдрици смуче от биберона. — На Пол Саймън.

— На Пол Фредерик Саймън? — възкликна Бьорн. — И как така ти просветна точно сега?

— Заради малкия. Напомня ми на Арт Гарфънкъл [26] Арт Гарфънкъл и Пол Саймън сформират прочут дует. — Бел. прев. .

Хари очакваше Бьорн да се засегне от сравнението, но Бьорн продължи да стои с наведена глава, съсредоточен върху храненето. Или навярно размишляваше какво място да отреди на Арт Гарфънкъл в личната си музикална класация.

— Още веднъж: благодаря ти, Бьорн. — Хари си закопча палтото. — Ще тръгвам.

— Приказките, че не ти дължа нищо, не са верни — подхвърли Бьорн, без да вдига глава.

— Не се сещам какво би могъл да ми дължиш.

— Ако не беше ти, нямаше да срещна Катрине.

— Напротив. Щеше.

— Ти я тласна в прегръдките ми. Катрине видя какво се случва с твоите връзки и ти се превърна в олицетворение на всичко, което тя не иска от един мъж. А аз бях диаметралната ти противоположност. Ти ми беше един вид сватовник, Хари.

Бьорн го погледна с широка усмивка и насълзени очи.

— О, мамка му. Да не би у теб да говори прословутата емоционалност на новоизлюпените татковци?

— Сигурно — засмя се Бьорн и си избърса очите с опакото на дланта. — Сега какво ще правиш? С Рингдал, имам предвид?

— Нали каза, че не искаш да се набъркваш.

— Така е. По-добре да не знам.

— Е, ще тръгвам, преди ревльовците да са станали двама. — Хари си погледна часовника. — Имам предвид теб и малкия.

На път към колата позвъни на Кая.

— Петер Рингдал. Виж какво ще откриеш.

В седем вечерта вече се беше стъмнило и невидим, безшумен ръмеж покри лицето на Хари със студена паяжина, докато той се изкачваше по чакълестата алея към къщата на Кая.