Ю Несбё - Нож

— А имат ли основания за това?

— Определено — Кая дръпна от цигарата. — Но и те умират от осколки от мини.

— Обичаше ли го?

— Ревнуваш ли?

— Не.

— Аз ревнувах.

— От Ракел ли?

— Мразех я.

— Тя не беше направила нищо лошо.

— Именно затова — засмя се Кая. — Ти ме заряза заради нея — достатъчна причина една жена да мрази друга.

— Не съм те зарязал, Кая. Ти и аз бяхме двама души с разбити сърца и известно време намирахме утеха един в друг. После заминах в чужбина и напуснах и теб, и Ракел.

— Но за нея каза, че я обичаш. И после се върна пак заради нея, не заради мен.

— Върнах се най-вече заради Олег. Беше се забъркал в неприятности. Но — да, винаги съм обичал Ракел.

— Дори когато тя не те искаше?

— Най-вече тогава. Явно така сме устроени ние, хората. Или?

Бродещите пръсти на Кая отстъпиха назад.

— Любовта е сложно нещо. — Тя се сгуши по-близо в него и отпусна глава на гърдите му.

— Любовта е коренът на всичко. И на доброто, и на злото. И на удоволствието, и на болката.

— Какво имаш предвид?

— В смисъл?

— Говориш за нещо конкретно.

Хари поклати глава.

— Спомних си една история за корени.

— Хайде, разкажи ми. Твой ред е да ми разкажеш нещо.

— Чувала ли си за Стария Шико?

— Какво е това?

— Смърч. Преди няколко години аз, Ракел и Олег решихме да си направим екскурзия до планината Фюлю в Швеция, защото в класа на Олег учили за Стария Шико, най-старото дърво на света. Скоро щяло да навърши десет хиляди години. В колата Ракел ни разясни, че дървото се родило по времето, когато хората открили земеделието, а Англия още била част от континента. И така, тръгнахме из планината и за наше разочарование установихме, че Стария Шико представлява опърпано, изкривено от ветровете и доста ниско дърво. Един лесничей ни обясни, че самото дърво било едва на няколко века. Десет хилядолетия навършвала кореновата система, от която всъщност водели началото си Шико и други дървета. Олег се вкисна; беше си представял как ще се изфука пред съучениците си, че е видял най-старото дърво на света. Нямаше как да видим прословутите корени. За успокоение му предложих да обясни на учителя и на класа, че най-старото дърво се намира в Уайт Маунтинс в Калифорния и е на близо пет хиляди години. Това поободри Олег и по време на цялото спускане надолу той тичаше, защото нямаше търпение да се прибере вкъщи и да триумфира с познанията си. Вечерта с Ракел си легнахме, тя се сгуши в мен и ми каза, че ме обича, че нашата любов прилича на онази коренова система. Дървета гният, повалят ги мълнии, ние се караме, аз се връщам към чашката. Но онова, което е под земята, никой не може да унищожи — нито ние, нито който и да било. То ще съществува вовеки веков и от него винаги ще израства нова издънка.

В мрака настъпи мълчание.

— Почти не чувам сърцето ти да бие — прошепна Кая.

— Половината от него е нейна. Сигурно затова цялото ще престане да бие — защото едната половина е мъртва.

Неочаквано Кая се, отпусна върху него.

— Искам да подуша другата ти подмишница.

Хари й позволи. Тя легна, опряла буза в неговата, и той усети топлината й през избелялата й пижама и своите дрехи.

— Най-добре си свали пуловера, за да усетя миризмата — прошепна тя, почти докосвайки ухото му с устни.

— Кая…

— Не се противи, Хари. Нуждаеш се от това. Аз — също. Както ти сам каза: утеха.

Тя се отмести и плъзна ръката си надолу.

Той я хвана.

— Прекалено рано е, Кая.

— Мисли за нея, докато го правиш. Говоря сериозно. Представи си, че си с Ракел.

Хари преглътна.

Пусна ръката й. Затвори очи.

Все едно се потопи в топла вана, облечен в костюм и с телефон в джоба: беше едновременно страшно грешно и страшно приятно.

Тя го целуна. Той отвори очи, вгледа се право в нейните. За секунда двамата сякаш се дебнеха подобно на животни, срещнали се в гората — първо трябва да разберат приятел ли стои отсреща, или враг. После той отвърна на целувката й. Тя го съблече и сама се съблече. Възседна го. Хвана члена му. Не движеше ръката си, просто го държеше здраво. Навярно искаше да усети туптенето от нахлулата кръв така, както той усещаше ерекцията. После — без повече увертюри — тя го пъхна в себе си.

Откриха общия си ритъм. Не го бяха забравили. Бавен, тежък. В оскъдната червена светлина от портативното радио Хари я виждаше как се люлее над него. Плъзна длан по нещо, което взе за колие със символ на висулката, но всъщност беше татуировка: S с две точки отдолу. Кой знае защо, изображението му напомни за Фред Флинтстоун в колата му. Стоновете на Кая се усилиха, тя искаше да забързат темпото, но Хари не й позволи, продължи да поддържа бавния ритъм. Тя изохка ядосано, но го остави да води танца. Хари затвори очи и потърси Ракел. Намери Александра. Намери Катрине. Но не и Ракел. Чак когато Кая се вцепени и стоновете й секнаха, чак когато той отвори очи и видя как червената светлина облива като кръв лицето и гърдите й, той откри Ракел. Погледът на Кая беше вперен неподвижно в стената, устата зееше в ням вик, а мокрите остри зъби блещукаха.