Ю Несбё - Нож

— Обикновено не отказват алкохол на бивш собственик.

— До вчера. Според Бьорн последните думи на новия собственик, преди да те изгони, били, че докато си жив, кракът ти няма да стъпи там.

— Наистина ли? Нищичко не помня.

— Нека освежа паметта ти. Помолил си Бьорн да ти съдейства да подадете оплакване срещу „Джелъси” за музиката, която пускат, а после — да се обади на Ракел и да я вразуми. От неговия телефон, понеже твоя си го оставил у вас, пък и силно си се съмнявал, че тя ще вдигне, ако обаждането е от теб.

— Боже господи — простена Хари, докато, заровил лице в шепи, масажираше челото си.

— Не го казвам, за да те накарам да се чувстваш неудобно, а за да си наясно какво се случва, когато пиеш, Хари.

— Благодаря ти. — Хари преплете пръсти над корема си и забеляза, че на ръба на бюрото лежи банкнота от двеста крони.

— Няма да ти стигнат, за да се натряскаш, но с тях можеш да си купиш достатъчно алкохол, за да заспиш. А сега ти е нужен именно сън.

Хари я изучаваше. С годините погледът й беше омекнал. Катрине вече не беше онова гневно момиче, обзето от желание да си отмъсти на целия свят. Навярно се дължеше на поверената й отговорност за други хора — за служителите на Отдела и за деветмесечното момченце, Да, такива събития в живота на човек събуждат инстинкта му за грижа и изглаждат ръбатостите на характера. Преди година и половина, докато течеше следствие по случая с Вампириста и Ракел влезе в болница, Хари пак потърси утеха в чашката и Катрине го подслони в апартамента си. Позволи му да повърне в безупречната й баня и да поспи безпаметно няколко часа в леглото й — нейно и на Бьорн.

— Не — възрази Хари. — Не ми трябва сън, а случай.

— Дадох ти случай…

— Искам Фине.

— Убийствата, за които намекваш, не са дело на Фине — въздъхна Катрине. — Нищо не сочи към него. Както ти казах, вече съм ги възложила на хора, по моя преценка по-подходящи.

— Три убийства. Три неразкрити убийства. И твърдиш, че нямаш нужда от човек, способен да докаже очевидното и за двама ни, а именно: че извършителят е Свайн Фине?

— Възложих ти случай, Хари. Разреши го и остави на мен да разпределям работните задачи.

— Възложеният ми случай изобщо не е случай, а убийство, за което съпругът се призна за виновен. Разполагаме с мотив и веществени доказателства.

— Възможно е внезапно да оттегли самопризнанията си и тогава за осъдителна присъда ще ни трябват факти, установени по безспорен начин.

— Можеше да дадеш този случай на Вюлер, на Скаре или на някой новобранец. Фине е сексуален маниак и сериен убиец, а аз, дявол да го вземе, съм единственият ти следовател с нужната квалификация в тази област.

— Казах „не”, Хари! Отказът ми е окончателен.

— Защо?

— Защо? Погледни се само! Ако ти беше на мое място и ръководеше Отдела, щеше ли да изпратиш пропил се следовател в лабилно състояние при нашите и бездруго скептични колеги в Копенхаген и Стокхолм, категорични в становището си, че зад убийствата в техния и в нашия град не стои един и същи извършител? Навсякъде ти се привиждат серийни убийци, защото психиката ти е професионално деформирана.

— Дори да е вярно, убийствата са дело на Фине, убеден съм. Носят всички характерни белези на…

— Спри! Намери начин да се отървеш от тези натрапчиви мисли, Хари.

— Натрапчиви мисли ли каза?

— Бьорн ми сподели, че докато си пиян, не спираш да бръщолевиш за Фине: трябвало да го пипнеш, преди той да се добере до теб.

— Приятна неделя. — Хари грабна банкнотата и я пъхна в джоба на панталона си.

— Къде отиваш?

— На място, където няма да работя. Нали Господ е обявил днешния ден за свят.

— В подметките ти са влезли камъчета. Внимавай да не ми надраскаш паркета.

Хари крачеше забързано по „Грьонланслайре” към ресторант „Олимпен” и нощен клуб „Питал”. Не че му бяха любими, но се намираха най-близо. По главната улица в квартал „Грьонлан” имаше толкова рехаво движение, че Хари пресече на червено, докато си проверяваше мобилния телефон. Поколеба се дали да върне обаждането на Александра, но се отказа. Нямаше нерви да се занимава с нея. В списъка със скорошни обаждания видя, че вчера между шест и осем е набрал шест пъти Ракел. Полазиха го тръпки. „Връзката невъзможна” — пишеше. Понякога езикът на технологиите е безпощадно точен.

Стъпвайки на отсрещния тротоар, го прониза внезапна болка в гърдите. Сърцето му се разблъска лудешки, сякаш пружината, досега удържала туптенето му под контрол, изведнъж беше изпаднала. „Инфаркт” — помисли си и в този миг болката го отпусна. „Това не би бил най-лошият изход” — продължи да разсъждава той. Пробождане в гърдите. Свлича се на колене. Челото в асфалта. Край. Още няколко дни със същото темпо на пиене и сценарият ставаше съвсем реалистичен. Хари продължи да върви. Пак го споходи проблясък. Този път видя повече от сутринта, но картината изчезна подобно на сън след събуждане.