Ю Несбё - Нож

Но не достатъчно. Защото в кошмарите те навестяват не заловените, а другите, които са се измъкнали, и техните жертви. И въпреки това Хари бе заловил достатъчно престъпници, за да си създаде име, репутация. Едновременно добра и лоша. Лоша, защото Хари носеше пряка или косвена вина за кончината на няколко свои колеги.

Хари стигна до „Грьонланслайре”, където през седемдесетте етнически хомогенният Осло се бе срещнал със света — или обратното. Ресторанти с арабски имена, магазини с вносни зеленчуци и подправки от Карачи, забулени сомалийки на неделна разходка с детски колички и оживено разговарящите им мъже три крачки отзад. Две-три кръчми обаче бяха запазили облика си от времето, когато работническата класа в Осло беше светлокожа и обитаваше този квартал. Мина покрай църквата и тръгна нагоре към Главното управление — стъклен дворец на върха на парка. Обърна се, преди да бутне тежката входна врата — метална, с елипсовиден прозорец. Плъзна поглед над Осло. Красив и грозен. Студен и топъл. През някои дни обичаше този град, през други го ненавиждаше. Но не можеше да го напусне. Да си вземе почивка от него, да замине за известно време — да. Но не и да го напусне завинаги. Както Ракел напусна него.

Хари мина през пропуска и застана пред асансьорите. Докато чакаше, си разкопча палтото. И въпреки това започна да се поти. А когато вратите на асансьора се разтвориха пред него, се разтрепери. Стана му ясно, че днес няма да го бъде, обърна се и тръгна по стълбите към седмия етаж.

— Идваш на работа в неделя? — Катрине Брат вдигна поглед от компютъра, когато Хари влезе без покана в кабинета й.

— Като гледам, не съм единствен. — Той потъна в креслото пред бюрото й.

Погледите им се срещнаха.

Хари затвори очи, отметна глава назад и изпъна дългите си крака, които стигнаха чак до бюрото. Гюнар Хаген й завеща това бюро заедно с шефския пост в Отдела за борба с насилието. След като оглави отдела, Катрине поръча да боядисат стените в по-светъл цвят и да изциклят паркета, но иначе запази интериора непокътнат. И макар че Катрине Брат вече беше началник-отдел и майка, Хари все още помнеше тъмнооката лудетина, пристигнала от полицията в Берген с план, с ментален багаж, черна коса и черен шлифер, криещ тяло, по което мъжката, че и женската част от Отдела редовно въздишаше. Катрине обаче имаше очи само за Хари поради редица наистина парадоксални причини, но достатъчно основателни, та и други жени да си падат по него: славата му на лошо момче, фактът, че е обвързан и я възприема единствено като колега.

— Възможно е да греша — прозина се Хари, — но говорих по телефона с мъжа ти и останах с впечатлението, че отпускът по бащинство му се отразява добре.

— Правилно си разбрал. — Катрине продължаваше да натиска клавишите. — Ами ти? Как ти се отразява…

— Брачният отпуск ли?

— Възнамерявах да те питам как се чувстваш отново в Отдела.

Хари отвори едното си око.

— Ти как мислиш, при положение че ми възлагате задачи за новобранци?

Катрине въздъхна.

— С Гюнар не успяхме да уредим нищо по-добро с оглед на ситуацията, Хари. Ти какво очакваше?

Едноокият поглед на Хари зашари из кабинета, докато размишляваше какво е очаквал. Катрине да внесе визуални акценти в интериора, подчертаващи женско присъствие? Тя и Гюнар да му предоставят същата свобода за действие, с която бе разполагал, преди да се откаже от кариерата на следовател и да стане преподавател в Полицейската академия, да се ожени за Ракел и да се опита да живее спокоен живот във въздържание от алкохол? Не можеха да го направят, естествено. С благословията на Гюнар Хаген и с помощта на Бьорн Катрине буквално го измъкна от канавката и му повери тази длъжност, за да има какво да прави, стимул да става сутрин, нещо, което да отвлича мислите му от Ракел, причина, за да не умре от препиване. А фактът, че той прие да сортира документи и да преглежда изстинали досиета, показваше единствено и само колко е затънал — по-надълбоко, отколкото бе допускал за възможно. Опитът обаче показваше, че винаги е възможно да затъне още по-надълбоко. Хари се прокашля:

— Ще ми заемеш ли петстотин крони?

— По дяволите, Хари. — Катрине го изгледа с отчаяние. — Затова ли дойде? Вчера не пи ли достатъчно?

— Принципът е различен. Ти ли изпрати Бьорн да ме прибере снощи?

— Не.

— Тогава как ме е намерил?

— Всички знаят къде киснеш вечер, Хари. Мнозина обаче биха определили като странно да избереш точно бара, който наскоро си продал.