Ю Несбё - Нож

Пред вратата на „Олимпен” спря и надникна вътре. Заведението, със слава на една от най-пропадналите пиянски дупки в Осло само допреди няколко години, бе претърпяло основен ремонт — толкова цялостен, че Хари се поколеба дали изобщо да влезе. Огледа щателно новата клиентела. Смесица от хипстъри [1] Хипстър — представител на съвременна младежка субкултура. Хипстърите са почитатели на независимото кино и алтернативната музика и обикновено упражняват творчески професии. Противопоставят се на консуматорското общество и масовия вкус и подчертават принадлежността си с характерно облекло, аксесоари и вещи. — Бел. прев. , изискано облечени двойки и млади родители, на които времето все не им стига, но пък разполагат с достатъчно пари в неделя да обядват в ресторант.

Хари бръкна предпазливо в джоба си. Напипа банкнотата от двеста крони, но и още нещо. Ключ. Не за квартирата му, а за апартамент, където съпруг бе убил жена си след битов скандал — случая, коментиран преди малко с Катрине. На улица „Борггата” в квартал „Тьойен”. Хари не беше съвсем сигурен кое го подтикна да поиска ключа от жилището, при положение че извършителят вече беше разкрит. Вероятно искаше да разгледа местопрестъплението на спокойствие. А едва ли някой щеше да му попречи, защото другият следовател по случая, Трюлс Бернтсен, нямаше да си мръдне пръста. Бернтсен се уреди с длъжност в Отдела за борба с насилието не по професионални заслуги. Намърда го неговият приятел от детинство, бивш главен секретар на полицията и настоящ министър на правосъдието Микаел Белман. Трюлс Бернтсен беше пълен некадърник и по негласно споразумение между него и Катрине Брат той странеше от следователската работа и се бе посветил предимно да прави кафе и да изпълнява някои елементарни канцеларски дейности. Като например да реди пасианси и да играе на „Тетрис”. Вкусът на кафето не се подобри, но в последно време Трюлс на няколко пъти успя да бие Хари на „Тетрис”. Двамата представляваха изключително окаяна гледка: седяха в дъното на офисното помещение, разделени от прогнила преграда на колелца, висока метър и половина.

Хари пак надникна в заведението. До семейство с малки деца, настанило се до прозореца, забеляза свободно сепаре. Момченцето на двойката го видя, засмя се и го посочи. Бащата, седнал с гръб към Хари, се обърна и Хари машинално отстъпи крачка назад, към мрака. Оттам видя отражението на бледото си, сбръчкано лице в стъклото. То се сливаше с лицето на момченцето. Навести го спомен. Лятна ваканция. Семейна вечеря в Румсдален. Малкият Хари се смее на дядо си. Родителите се споглеждат сконфузено. Дядото е пиян.

Хари пак попипа ключа в джоба си. „Борггата”. На пет-шест минути път оттук. Извади си телефона. Отвори регистъра със скорошни обаждания. Набра номер. Зачака, докато оглеждаше кокалчетата на свободната си дясна ръка. Болката вече отшумяваше. Явно не е замахнал с голяма сила, преди юмрукът му да се забие в стената. Едва ли и шамарът, отвъртян на Рингдал, е бил кой знае колко мощен. Но колко му е да разкървавиш деликатния нос на фен на Дейвид Грей…

— Кажи, Хари.

— Кажи, Хари? Само толкова ли?

— Вечерям.

— Добре, ще бъда кратък. Може ли след вечеря да се видим?

— Не.

— Погрешен отговор. Опитай пак.

— Да.

— Това вече е друго. На „Борггата” 5. Като пристигнеш, ми се обади да сляза да ти отворя.

Хари чу дълбоката въздишка на Столе Ауне, негов дългогодишен приятел и щатен консултант към Отдела за борба с насилието при разследването на убийства.

— Да разбирам ли, че този път не ме каниш в бар, където да платя сметката? Да не би да си трезвен?

— Кога съм те карал да ми плащаш сметката? — Хари извади цигарите си „Кемъл”.

— Досега никога. Винаги плащаш сметката и помниш, че си я платил. Но в скоро време алкохолът ще съсипе и финансовото ти положение, и паметта ти. Нали знаеш?

— Да. Става дума за онова битово убийство. Дето мъжът намушкал съпругата си с нож…

— Да. Четох за него.

Хари лапна цигара.

— Ще дойдеш ли?

Столе отново въздъхна дълбоко.

— Ако това ще те държи настрана от чашката за няколко часа…

— Екстра. — Хари затвори и пусна телефона в джоба на якето си.

Запали цигарата и опъна здраво. Стоеше с гръб към затворената входна врата. Имаше достатъчно време да обърне една бира и да стигне на адреса преди Ауне. Отвътре струеше музика. Любовно обяснение, обработено с програмата „Аутотюн”. Хари тръгна да пресича, без да се огледа, и протегна ръка да се извини на шофьора, ударил спирачки.