Ю Несбё - Нож

— Никакви ли?

— Никакви. Прободните рани, нанесени в тази област, причиняват нечовешка болка, жертвата се парализира, неспособна е да издаде звук, почти мигновено губи съзнание и умира. Професионалните военни предпочитат този метод при така нареченото безшумно убийство.

— Сериозно ли? А какво стана с доброто старо изненадване в гръб? Убиецът запушва устата на жертвата си с едната си ръка, а с другата й прерязва гърлото.

— Този метод вече е остарял, а и не е достатъчно лесен за изпълнение. Изисква прекалено много координация и прецизност. Описани са удивително много случаи на войници, порязали собствената си ръка, докато са се опитвали да заколят жертвата.

Ауне направи гримаса.

— Предполагам, нашият извършител не е бивш командос или нещо подобно?

— Най-вероятно е улучил бъбреците съвсем случайно. Нямаме основания да подозираме, че е имал намерението да потулва убийството.

— Но го е планирал, така ли? Не е било резултат от импулсивен акт?

Хари кимна бавно.

— Дъщерята била излязла на обичайния си крос и той помолил пристигналия полицейски екип да я спре на вратата, за да не вижда окървавения труп на майка си.

— Грижовен баща.

— Така го описват познатите. Като грижовен баща и съпруг. — Хари отново изтръска цигарата си. Пепелта се посипа по засъхналата кръв.

— Не е ли редно да използваш пепелник, Хари?

— Групата за оглед няма повече работа тук. Всичко се връзва.

— Ясно, но все пак…

— Не си ме питал за мотива.

— Добре. Какъв е мотивът?

— Класически. Преди две седмици батерията на телефона му паднала и той взел телефона на съпругата си, без да я пита. Натъкнал се на есемес, който пробудил подозренията му, и проследил целия диалог. От половин година съпругата му си разменяла съобщения с въпросния абонат. Съдейки по съдържанието им, несъмнено ставало дума за любовник.

— Съпругът направил ли е опит да се свърже с него?

— Не, но според докладите разследващите са проверили телефона на жертвата и са се свързали с любовника й. Двайсет и пет годишен младеж — с петнайсет по-млад от нея. Потвърдил, че с жертвата са имали интимна връзка.

— Нещо друго съществено около случая?

— Съпругът е образован, с престижна, високоплатена работа. Не е криминално проявен. Роднини, колеги, приятели и съседи го описват като общителен, благ, олицетворение на самата стабилност. И грижовен, както отбеляза ти. „Мъж, готов да пожертва всичко за семейството си” — ако цитирам едно изказване. — Хари дръпна силно от цигарата.

— И защо искаш мнението ми? Да не би да подозираш, че не сте хванали истинския извършител?

Хари изпусна дим през ноздрите си.

— Не трябва да си гений, за да разрешиш случая. Веществените доказателства са фиксирани и иззети. Просто няма как да го оплескаш. Затова Катрине го повери на мен и на Трюлс Бернтсен. — Хари разтегли устни в пресилена усмивка.

Семейството на убитата имаше добри финансови възможности, но бе избрало да живее в „Тьойен” — евтин квартал, населен предимно с емигранти — и да украси дома си с художествено произведение от ИКЕА. Навярно просто са се чувствали добре в тази част на града. Какво пък. Хари също харесваше „Тьойен”. А не беше изключено снимката на стената да е оригинал и да струва цяло състояние.

— И искаш мнението ми, защото…

— Защото искам да разбера — довърши Хари.

— Да разбереш какво? Защо мъж убива невярната си съпруга?

— По принцип мъжете посягат на партньорките си, когато се почувстват публично унизени. А според протокола от разпита с любовника невярната съпруга и той държали връзката си в пълна тайна и дори обсъждали да сложат край.

— Тя не е ли успяла да каже на мъжа си, преди той да я прободе?

— Казала му е, но по неговите думи той не й повярвал. А дори и да било вярно, й бил ядосан, задето била предала семейството.

— Виждаш ли? Човек, който винаги е жертвал всичко в името на семейството си, изживява подобно предателство още по-болезнено. Чувства се наранен, а когато сме много дълбоко наранени, всички сме способни на убийство.

— Всички ли?

Ауне примижа срещу библиотечния шкаф до фотографията на Манхатън.

— Имат художествена литература.

— Видях — кимна Хари. Ауне имаше теория, че убийците не четат; най-много да прелистят някоя документално или научно издание.

— Чувал ли си за Пол Матиуци?

— Да.

— Криминален психолог. Разделя убийците на осем основни категории. Двамата с теб не влизаме в първите седем, но в осмата има място за всички ни. Матиуци я нарича „травмирания убиец”. Превръщаме се в убийци в отговор на еднократно, но особено жестоко посегателство върху личността ни. Преживяваме това посегателство като смъртна обида. Тя ни прави безпомощни, безсилни и ако не отвърнем на удара, ще изгубим смисъла на съществуването си и достойнството си. Когато човек се почувства измамен, той преживява точно такива емоции.