Ю Несбё - Нож

— И все пак… всички?

— В категорията „травмиран убиец” чертите на характера не са така подробни разписани както при типажите в другите седем категории. Там — и само там — ще откриеш убийците, които четат Дикенс и Балзак. — Ауне си пое дълбоко дъх и подръпна ръкавите на туиденото си сако. — Какво всъщност те интересува, Хари?

— В смисъл?

— Не познавам човек, по-запознат от теб с психиката на убийците. Нищо от това, което ти разправям, не е ново за теб.

Хари сви рамене.

— Навярно имам нужда просто да чуя някой да го изрече на глас още веднъж, за да повярвам.

— В какво не можеш да повярваш още?

Хари почеса късата си, опърничаво щръкнала руса коса, вече прошарила се тук-там. Ракел казваше, че бил заприличал на таралеж в главата.

— Не знам.

— Навярно в теб говори егото, Хари.

— Откъде-накъде пък егото?

— Не е ли очевидно? Възложеният ти случай се е разплел от само себе си. И сега ти се иска да откриеш нещо, което да породи съмнение. Нещо, което да покаже, че Хари Хуле умее да прозира отвъд видимото за простосмъртните.

— Ами ако наистина е така? — Хари огледа угарката в ръката си. — Ако наистина съм роден с феноменален следователски нюх и съм развил инстинкти, които дори не мога да обясня?

— Шегуваш се, надявам се.

— И да, и не. Прочетох протоколите от разпитите. Отговорите на съпругът донякъде потвърждават версията за дълбоко разочарование, за душевна травмираност. После обаче прослушах записите. — Хари се втренчи в празното пространство.

— И?

— На тях ми звучеше повече изплашен, отколкото примирен. А самопризнанието е акт на примирение. Решиш ли да си признаеш вината, вече няма от какво да се страхуваш.

— Имаш. От наказанието.

— Наказанието вече си го е изтърпял. Унижението. Болката. Любимата му жена е издъхнала пред очите му. Затворът е изолация. Тишина. Рутина. Покой. Мисълта за предстоящото би трябвало да му донесе облекчение. Вероятно страхът му е породен от тревогите какво ще стане с дъщеря му.

— Освен това той ще гори в ада.

— Той вече гори.

Ауне въздъхна.

— Ще се потретя: каква е целта на нашата среща?

— Да се обадиш на Ракел и да я убедиш да се върне при мен.

Столе Ауне се ококори.

— Шегувам се — успокои го Хари. — Получавам сърцебиене. Панически атаки. Не, по-различно е. Сънувах… нещо. Наподобява смътно видение, което непрекъснато се завръща в съзнанието ми.

— Лесен въпрос. От алкохола е. Психологията не е наука, която стъпва само на сухи факти, но взаимовръзката между приема на упойващи вещества и появата на делириум е обстойно проучена. Откога си така?

— От два часа и половина — отговори Хари, след като си погледна часовника.

Столе Ауне се засмя глухо.

— И искаше да поговориш с мен, за да успокоиш съвестта си, че си потърсил медицинска помощ, и без угризения да подновиш самолечението, така ли?

— Не говоря за обичайните видения. Този път не са призраци.

— Защото призраците те навестяват нощем ли?

— Да. И не се крият. Виждам ги и ги разпознавам. Жертви, покойни колеги. Убийци. Но това, за което ти говоря, е различно.

— Опиши ми какво си спомняш.

Хари поклати глава.

— Принудително затворен човек. Приличаше на… — Хари се наведе напред и изгаси цигарата си в кървавата локва.

— На Свайн Фине Годеника — довърши Ауне.

— Защо смяташ така? — повдигна вежда Хари.

— Според мълвата мислиш, че те преследва, за да ти отмъсти.

— Говорил си с Катрине.

— Тревожи се за теб и поиска мнението ми.

— И ти се съгласи да й го дадеш?

— Казах, че нямам необходимата дистанция. Но параноята много често се отключва от продължителна злоупотреба с алкохол.

— Аз го тикнах зад решетките, Столе. Той беше първият ми случай. Осъдиха го на двайсет години за изнасилвания и убийство.

— Вършил си работата си. Фине няма причина да го приема лично.

— Той си призна за изнасилванията, но заяви, че по обвинението в убийство е невинен. Подхвърлили сме доказателства, за да го натопим. По-миналата година го посетих в затвора заради Вампириста — надявах се да ни помогне. Преди да си тръгна, той ми каза точно на коя дата ще го пуснат и попита дали със семейството ми се чувстваме в безопасност в дома си.

— Ракел знае ли за това?

— Да. В края на декември намерих отпечатъци от ботуши в снега пред прозореца на кухнята ни и поставих фотокапан.

— Може да се е залутал случаен минувач, Хари.

— На територията на частен имот с масивна порта и петдесетметрова стръмна, заледена автомобилна рампа?