Ю Несбё - Нож

Зад старата фасада на сградата на „Борггата” 5, преди години приютявала работнически семейства, се криеха ремонтирани апартаменти със светли дневни, кухни от открит тип, модерни бани и балкони към задния двор. В това Хари съзря предзнаменование, че и „Тьойен” ще се преобрази, цената на квадратен метър ще скочи, на мястото на старите обитатели ще дойдат нови, а престижът на квартала ще се повиши. Бакалниците и скромните емигрантски кафенета ще отстъпят пред фитнес центрове и хипстърски ресторанти.

Психологът се чувстваше видимо некомфортно, седнал на един от двата виенски стола, които Хари издърпа в средата на стаята със светъл паркет. Хари предполагаше, че недоволството на Ауне е породено от несъответствието между площта на седалката и неговото туловище, както и от очилата с малки кръгли стъкла, все още запотени, след като Ауне неохотно се отказа от асансьора и изкачи стълбите до третия етаж редом с Хари. Или от локвата кръв между тях, наподобяваща засъхнал черен восъчен печат. През една лятна ваканция дядото на Хари му каза, че парите не могат да се ядат. Когато се прибра в стаята си, малкият Хари извади монета от пет крони и се опита да я сдъвче. Още си спомняше ледения й допир до зъбите си, миризмата на метал и сладникавия вкус. Същия вкус усещаше, докато изсмукваше кръв от раните си. По-късно, като следовател, винаги надушваше безпогрешно миризмата на кръв, дори да е престояла дълго на местопрестъпление. В стаята, където се намираха в момента, миришеше на монети. На кръв.

— Нож — изрече Стол е Ауне и пъхна длани под мишниците си, все едно се боеше да не му ги откраднат. — Самата представа за ножа, как студената стомана се врязва в кожата и потъва в тялото, е достатъчна да изперкам, казано на младежки жаргон.

Хари мълчеше. Той и Отделът за борба с насилието ползваха услугите на Ауне вече твърде много години — Хари дори се затрудняваше да определи точно кога започна да гледа на по-възрастния от него психолог като на приятел. Познаваше го достатъчно добре и знаеше, че психологът само се прави на интересен, като обявява „изперквам” за младежки жаргон — глаголът беше по-стар и от двама им. Ауне обичаше да създава у околните впечатлението за стара и консервативна душа, напълно откъсната от духа на времето: дух, който неговите колеги толкова ревностно се опитваха да уловят с надеждата да изглеждат „в крак с новото”. Пред пресата и в професионалните среди Ауне неведнъж бе заявявал, че „психологията и религията си приличат много, защото и двете общо взето целят да дадат на хората желаните отговори. В мрака, където светлината на науката още не е успяла да проникне, психологията и религията имат широко поле за свободна изява. Ако се придържат само към безспорно доказаното, голяма част от психолозите и свещениците ще бъдат безработни.”

— Значи тук съпругът я наръгва… колко пъти?

— Тринайсет. — Хари се огледа.

На стената пред тях висеше голяма рамкирана черно-бяла фотография на небостъргачите в Манхатън, с „Крайслер Билдинг” в средата. Купена е от ИКЕА, предположи Хари. Е, и? Беше хубава. Ако не те притеснява, че и доста други хора притежават същата снимка и че част от гостите ти сто процента ще я изгледат пренебрежително — не защото не е хубава, а защото е купена от ИКЕА — няма нищо лошо да си я купиш. Какво като не е част от лимитирана серия?

Преди време Ракел изяви желание да брои баснословната сума от 80 000 крони за номерирано копие от кадър на известния фотограф Турбьорн Рьолан — бяла лимузина, застанала напречно на остър завой из хълмовете на Холивуд. Хари се опита да я убеди колко безсмислена би била подобна покупка и Ракел се съгласи с него, без да спори. От задоволство той й купи фотографията. Не защото не се беше усетил как го пързаля Ракел, а защото трябваше да признае пред себе си, че снимката е проси жестока.

— Бил е гневен — отбеляза Ауне и разкопча горното копче на ризата си. Обикновено носеше папийонка с мотив или десен на ръба между сериозното и комичното. Например синя папийонка с жълтите звезди на Европейския съюз.

В един от съседните апартаменти заплака дете.

Хари изтръска пепелта от цигарата си.

— Твърди, че не помнел подробности от самото убийство.

— Изтласкани спомени. Трябваше да ми дадеш да го хипнотизирам.

— Не знаех, че са занимаваш с такива неща.

— С какви неща? С хипноза ли? Как мислиш успях да се оженя?

— В конкретния случай не е необходимо. Данните от огледа сочат, че жената е тръгнала да се отдалечава от извършителя. Той я е последвал и я е пробол в гръб. Ножът разкъсал бъбреците. Вероятно затова съседите не са чули викове.