Ю Несбё - Нож

Този път обаче силуетът зад стъклото беше женски.

С нейния ръст, нейното телосложение. Как беше влязла, без да позвъни на домофона?

Хари отвори.

Жените се оказаха две. По-точно, жена и момиченце — толкова дребничко, че не стигаше до стъклото. Затова не го бе видял. Момиченцето протегна към него метална касичка и Хари се досети, че са позвънили на домофона и им е отворил някой съсед.

— Кампания за набиране на средства за благотворителност — поясни жената.

Върху якетата носеха оранжеви жилетки с емблемата на Червения кръст.

— Не се ли провежда през есента? — отрони Хари.

Жената и момиченцето го гледаха втренчено, без да отронят и дума. Първоначално той разтълкува поведението им като проява на враждебност: сякаш ги бе набедил в измама. Чак впоследствие схвана, че погледът им изразява презрение — най-вероятно защото се появи полугол и вмирисан на алкохол, и то в четири следобед. Освен това явно не беше запознат с национална кампания, многократно рекламирана по телевизията.

Хари се запита изпитва ли срам. Малко. Бръкна в джоба на дънките си. Когато тръгнеше да залива по баровете, пъхваше няколко банкноти в джоба, защото от опит знаеше, че не е препоръчително да носи в себе си банкова карта.

Усмихна се на момиченцето, което се взираше с разширени очи в окървавената му ръка, докато той пъхаше сгъната банкнота в процепа на пломбираната касичка. Преди банкнотата да потъне, Хари зърна мустак. Мустака на Едвард Мунк. Хилядарка.

— По дяволите! — Хари пак бръкна в джоба си. Оказа се празен. Точно като банковата му сметка.

— Моля?

— Мислех, че пускам двеста крони, а съм ви дал хилядарка.

— Ох, че неприятно.

— Може ли… да ми я върнете?

Момиченцето и жената го изгледаха безмълвно. Детето вдигна касичката по-високо, та Хари да види пластмасовата пломба върху логото на дарителската кампания.

— Ясно — прошепна Хари. — Поне ресто няма ли да получа?

Жената се усмихна, все едно беше изрекъл недодялана шега. Той също побърза да й се усмихне, за да я увери, че наистина се е пошегувал, докато умът му отчаяно търсеше решение на проблема. 299 крони и 90 йоре преди шест часа. Евентуално 169,90 за половин бутилка.

— Утешете се с мисълта, че парите ще отидат за хора в беда — посъветва го жената и поведе момиченцето нататък по коридора.

Хари затвори вратата, влезе в кухнята и изми кръвта от ръката си. Усети пареща болка. Върна се в дневната. Огледа се. Забеляза, че по чаршафа върху завивката има отпечатък от окървавена ръка. Застана на четири крака и откри мобилния си телефон под дивана. Не беше получил нови есемеси. Само три пропуснати повиквания от снощи: едно от Бьорн Холм — криминален експерт, родом от Тутен — и две от Александра от „Съдебна медицина”. Двамата с Хари бяха интимни съвсем отскоро — след като Ракел го изхвърли, — но, ако съдеше по впечатленията си за Александра и по спомена за последната им среща, тя не смяташе месечния си цикъл за основателна причина да отменят уговорка за секс. Прекараха заедно първата си нощ, след като тя го заведе до дома му. Понеже и двамата претършуваха без успех джобовете му в търсене на ключа, Александра отключи вратата с шперц с обезпокоителна бързина и сръчност и положи него и себе си върху дивана. Когато се събуди, тя вече си беше тръгнала. Намери бележката й с благодарности за извършените услуги. Хари определено не изключваше вероятността кръвта да е нейна.

Затвори очи и се опита да се съсредоточи. Събитията и хронологията от последните дни тънеха в неяснота, а по отношение на снощната вечер и на изминалата нощ в паметта му зееше чисто бяло петно. Не си спомняше абсолютно нищо. Отвори очи и огледа внимателно смъдящата си дясна ръка. Три окървавени кокалчета, силно охлузена кожа и засъхнала кръв по ръбчетата на раничките. Сигурно е цапардосал някого. Щом си е ожулил три кокалчета, значи, навярно е отправил няколко удара. Чак сега забеляза, че кръв има и по дънките му. Прекалено много, за да е дошла от кокалчетата. И не му приличаше на менструална.

Хари свали чаршафа от завивката, докато набираше Бьорн Холм, за да му върне пропуснатото повикване. Разнесе се сигнал „свободно”. Хари знаеше, че сега някъде звъни телефон с парче на Ханк Уилямс — парче, чийто текст, твърдеше Бьорн, разказвал историята на криминален експерт като него.

— Как върви? — обади се ведър глас с характерен тутенски диалект.

— Зависи дали можеш да ми заемеш триста крони. — Хари влезе в банята.