Ю Несбё - Нож

— От друга страна, макар да не се е случвало, не е гаранция, че няма да се случи. — Алф заведе клиента до рафта с фотокапаните. — Дори да говорим за малко мече, всички хищници искат да убиват. С помощта на фотокапан ще получите яснота дали животното е свило леговище близо до вилата ви, или просто е минало случайно оттам. Между другото, кафявата мечка излиза от бърлогата си горе-долу по това време на годината и обикновено е много гладна. Затова най-добре поставете камерата на мястото, където сте открили екскрементите, или някъде покрай вилата.

— Значи, самата камера се намира в тази къщичка за птици?

— Къщичката за птици, както я нарекохте, защитава фотокапана от неблагоприятни атмосферни условия и от животни. Този модел фотокапани са много икономични и изгодни. Оборудвани са с френелова леща. Тя улавя инфрачервените лъчи, излъчвани от животни, хора или други движещи се обекти. Когато фотокапанът засече тяло с температура, различна от температурата на околната среда, видеозаписът стартира автоматично.

Старецът надаваше ухо на разговора, но нещо друго бе приковало вниманието му. Случващото се на екрана. Забеляза, че зеленикавият сумрак леко е просветлял.

— Видеозаписът се съхранява в SD карта, поставена във фотокапана. От картата можете да прехвърлите на компютър записа и да го прегледате.

— Ето, това вече наистина е фантастично.

— Да, но за да разберете дали фотокапанът е заснел нещо, се налага да се разкарвате до мястото, където сте го поставили. Ако се спрете на ето този малко по-скъп модел, есемес ще ви известява всеки път, когато фотокапанът заснеме обект. Имаме и още по-усъвършенстван модел. Той изпраща записа на телефона ви или на електронната ви поща. В такъв случай можете да преглеждате записите от дома си и само от време на време да се разхождате до мястото, където е поставена камерата, за да подменяте батерията.

— Ами ако мечката се появи през нощта?

— Камерите са оборудвани с инфрачервена черна или бяла светкавица. Излъчват невидима светлина и така няма опасност животното да се подплаши.

Светлина. Старецът я виждаше. Светъл конус идваше отдясно, срещу течението. Проби зелената вода и блъсна роклята. Сякаш внезапно съживила се девойка затанцува от радост.

— Ама това ми звучи като научна фантастика!

Старецът зина, когато видя в кадър да попада космически кораб. Беше осветен отвътре и се носеше на метър и половина над речното дъно. Удари се в едър камък, на забавен каданс се завъртя, светлината от предните фарове зашари по дъното на реката, за миг попадна в обектива на камерата и заслепи стареца. После клоните на бора уловиха свободно носещото се превозно средство и го застопориха. Старецът усети как сърцето му се разтуптя. Това беше автомобил. Лампичката в купето светеше и той видя, че е пълно с вода почти догоре. Вътре имаше човек. Полуизправен на шофьорското място, отчаяно притискаше глава към тавана, явно за да си набави въздух. Един от прогнилите клони, задържащи колата, се прекърши и течението го отнесе.

— По мръкнало кадрите няма да са толкова контрастни и ярки като на дневна светлина и ще са в черно-бяло. Но ако обективът не е запотен или зацапан, ще видите мечката.

Старецът започна да тропа с крака, за да привлече вниманието на Алф. Човекът в потъналата кола си пое дълбоко въздух и се гмурна. Късата му четинеста коса се разлюля, бузите се издуха. Той удари с две ръце по страничния прозорец, обърнат към обектива на камерата, но водата в купето притъпи силата на удара му. Опрял ръце о подлакътниците, старецът се опитваше да се привдигне от стола, ала мускулите отказваха да се подчинят на желанията му. Забеляза, че средният пръст на едната ръка на мъжа във водния капан е сив. Мъжът престана да удря и блъсна челото си в прозореца. Изглежда, се беше предал. Счупи се още един клон, а течението дърпаше ли, дърпаше, за да отнесе колата. Борът обаче не я пускаше още. Старецът се взираше в изтерзаното лице, притиснато към прозореца отвътре. Сините очи напираха да изскочат от орбитите. Кремав белег описваше дъга от единия ъгъл на устните до ухото. Старецът успя да се надигне от стола и направи две колебливи крачки към рафта с фотокапани.

— Извинете ме за момент — обърна се Алф към клиента. — Какво има, татко?

Старецът размаха ръце към монитора зад гърба си.

— Сериозно? — изуми се Алф и пъргаво се приближи. — Риба?

Старецът поклати глава и пак се обърна към екрана. Колата вече я нямаше. И всичко си беше същото. Речното дъно, мъртвият бор, роклята, зеленикавата светлина, проникваща през леда. Сякаш нищо не се беше случило. Старецът тропна с крак и посочи екрана.