Ю Несбё - Нож

— Внимание! Журналист на хоризонта — предупреди с въздишка Катрине.

— Казвам се Юн Мортен Мелхюс — представи се непознатият. — Цяла вечер се опитвам да се свържа с вас по телефона, госпожо Брат.

Катрине го огледа по-обстойно. Журналистите обикновено не употребяват учтива форма.

— И накрая звъннах в Главното управления, обясних за какво става дума и оттам ме посъветваха да ви потърся тук.

Никой от Управлението не би предоставил на случаен гражданин информация по телефона къде се намира шефката на Отдела за борба с насилието.

— Акушер-гинеколог съм в болница „Юлевол”. Търсих ви, защото преди няколко месеца по време на работна смяна преживях заедно с екипа ми доста драматична ситуация. По време на раждане пациентка получи внезапни усложнения и се наложи да извършим секцио по спешност. Родилката беше придружена от мъж, който се представи като баща на детето. Жената потвърди. В началото човекът създаде впечатление, че се стреми да бъде полезен. Когато съобщихме на пациентката за необходимостта да извадим бебето оперативно, тя изпадна в паника. Мъжът седна до нея, погали я по челото, успокои я и я увери, че ще стане бързо. Това си е самата истина: изваждането на детето обикновено отнема не повече от пет минути. Запомнил съм разговора му с пациентката заради случайно дочута фраза. „Разрез с нож в корема. И край.” Описанието е що-годе правдиво, но формулировката е малко особена. И все пак, казах си тогава, какви думи е подбрал, няма никакво значение. Още повече че мъжът целуна родилката. Озадачи ме обаче защо след целувката той си избърса устните. Човекът определено беше странен: настоя да заснеме секциото. И тогава дойде най-шокиращото. Неочаквано той разбута екипа и поиска лично да извади детето. И преди да успеем да му попречим, бръкна в направения от нас разрез.

Катрине направи гримаса.

— Мамка му — тихо промълви Хари. — Мамка му, мамка му.

— Изведохме го насила от залата и довършихме операцията. За щастие у майката нямаше признаци на инфекция.

— Свайн Фине. Бил е Свайн Фине.

Доктор Мелхюс погледна Хари и кимна бавно.

— Пред нас се представи с друго име.

— И как иначе — кимна Хари. — Но вие сте видели снимката му, публикувана този следобед в сайта на „Ве Ге”.

— Да. У мен няма и капка съмнение, че става дума за един и същи човек. Особено след като видях картината на стената на заден план. Снимката е направена в чакалнята на родилното ни отделение.

— Защо по-рано не съобщихте в полицията за инцидента? И защо подавате сигнала лично на мен? — попита Катрине.

За секунда Мелхюс се смути.

— Аз не подавам сигнал.

— Моля?

— Не е необичайно хора, подложени на силен физически или психически стрес, какъвто, например, съпътства раждане с възникнали усложнения, да реагират неадекватно. Освен това този човек категорично не остави у нас впечатлението, че иска да навреди на майката. Просто в онзи момент беше прекомерно загрижен за доброто на детето. Както казах, обстановката се успокои и всичко приключи благополучно. Дори му позволихме да пререже пъпната връв.

— С нож? — предположи Хари.

— Точно така.

Катрине смръщи чело.

— Какво е това, което ти схвана, а на мен още ми убягва, Хари?

— Часът — отвърна той, обърнат към Мелхюс. — Прочели сте за обвинението в убийство и идвате да ни кажете, че Свайн Фине има алиби. През онази нощ се е намирал в родилното.

— Навлизаме в граничната зона на лекарската тайна, затова предпочитам да го обсъдя с вас на четири очи, госпожо Брат. — Мелхюс погледна Катрине с отработеното съчувствено изражение на човек, когото професията е научила как да поднася лоши новини. — Говорих с акушерката. По нейни думи мъжът се е намирал на територията на болницата от постъпването на родилката в 21,30 до края на секциото в пет сутринта.

Катрине закри лицето си с длан.

От масата на празнуващите се разнесе ликуващ смях, последван от звънтене на чукнати халби. Явно някой току-що беше пуснал поредния оригинален лаф.

Минути преди полунощ „Ве Ге” публикуваха новината, че полицията е освободила Свайн Фине от ареста.

В интервю за изданието Юхан Крун заявяваше, че клиентът му не е оттеглил самопризнанията си, но — според установеното от полицията — те се отнасят не за убийството на Ракел Фауке, а за друго наказуемо деяние, при което Свайн Фине е рискувал да нарани родилка и детето й. Имало свидетели и видеозапис на инцидента, но не и заведен иск. Клиентът му направил самопризнания и спазил своята част от споразумението и Крун предупреждаваше полицията за евентуални юридически последствия, ако нарушат даденото обещание да свалят обвиненията във връзка с безпочвените, мъгляви обвинения за изнасилване.