Ю Несбё - Нож

— Довиждане, госпожо Брат.

Думите бяха произнесено толкова близо до ухото й, че тя усети ситни пръски слюнка по кожата си. Фине и Скаре излязоха. Крун ги последва. Катрине извади носна кърпичка и се избърса. После влезе в контролната зала при Хаген.

— Крун е снесъл на „Ве Ге” за сделката ни и сега новината е изтипосана в уебсайта им.

— Какво казва в своя защита?

— Никоя от страните по договорката не била обещавала да пази информацията в тайна. После ме попита защо смятам сключената от нас сделка за строго секретна. Тайните съглашения не влизали в адвокатските му прийоми.

— Гнусен позьор! Все гледа да се изтъкне, да се изфука какво е постигнал.

— Дано да е така.

— Какво имаш предвид?

— Крун е изключително хитър и ловък юрист. Но един човек е още по-хитър от него.

Катрине погледна Хаген и прехапа долната си устна.

— За клиента му ли говориш?

Хаген кимна, двамата се обърнаха и погледнаха през отворената врата към коридора. Гърбом към тях, Фине, Скаре и Крун чакаха асансьора.

— За теб винаги е удобно, Крун — увери го Мона До и нагласи слушалката тип „тапа” в ухото си, докато се оглеждаше в огледалната стена във фитнес залата. — Сигурно си видял в регистъра на телефона си, че по-рано се опитах да се свържа с теб. Както, предполагам, и преобладаващата част от моите колеги журналисти.

— Да, не спират да звънят. Ще карам по същество. След малко ще разпратим съобщение до медиите за самопризнанието и обмисляме да приложим снимка на Фине, направена само преди две седмици.

— Чудесно. Снимките на Фине, с които разполагаме, сигурно са отпреди десет години.

— Отпреди двайсет. Клиентът ми обаче постави едно условие, за да ви изпратим тази снимка от личния му архив: да я отпечатате на първа страница.

— Моля?

— Не ме питай защо. Просто така иска.

— Нито мога, нито искам да ти обещавам подобно нещо. Сигурно и сам се досещаш за причините.

— Наясно съм с желанието на журналистите да запазят интегритета си, както навярно и ти си наясно със стойността на подобна снимка.

Мона наклони глава на една страна и огледа обстойно тялото си. Широкият колан, с който се пристягаше, докато изпълняваше упражнението „мъртва тяга”, придаваше на: пингвиноподобната й фигура (асоциацията вероятно се подсилваше от характерното клатушкане в походката й в резултат от вродена луксация на тазобедрената става) форма на пясъчен часовник. Понякога Мона До подозираше, че именно този колан е причината да прекарва толкова много часове в безсмислени силови тренировки, които нямаха друга цел, освен още по-продължителни безсмислени силови тренировки. В професионален план личният престиж за нея представляваше по-важна движеща сила, отколкото дългът да бъде будната съвест на обществото и да отстоява свободата на словото, активната си гражданска позиция и всички онези клишета, които колегите й дежурно декламираха на церемониите по връчването на годишните награди за журналистика. Не че Мона До не изповядваше тези принципи. Просто те се нареждаха на второ място, особено след като си видял многократно името ти да стои под водещо заглавие и след като си се наситил да се гледаш в огледалото. В този смисъл Мона До не виждаше нищо перверзно в желанието на Фине да види портрета си отпечатан в голям размер във вестника, макар да ставаше дума за сериен изнасилвач и убиец. Престъпленията бяха най-голямото му постижение и той не възразяваше да се прочуе чрез тях. Всеизвестно е, че при невъзможност да бъде обичан от хората, човек често смята за достатъчна компенсация способността да им вдъхва страх.

— Все още говорим чисто хипотетично — подхвана Мона До. — Но ако снимката е с прилично качество, има голяма вероятност да я публикуваме на първа страница в голям формат. Особено ако я изпратиш първо на нас. Е, как ти се струва?

Руар Бор опря пушката „Blaser R8 Professional” о перваза на прозореца и погледна през оптичния мерник „Swarovski x5i”. Къщата на семейство Бор се намираше върху склон от западната страна на околовръстното шосе точно под кръстовището на Сместа и от отворения прозорец на мазето се откриваше изглед към къщите от отсрещната страна на шосето и към Сместадамен — малко, изкуствено, плитко езеро, създадено през деветнайсети век за добив на лед — по онова време важна суровина и експортна стока в Норвегия.

Червената точка на мерника кацна върху голям бял лебед, който се плъзгаше по водата, все едно местен от вятъра. Дотам имаше между четиристотин и петстотин метра, близо половин километър — разстоянието надвишаваше онова, което американските му колеги от коалиционните сили наричаха maximum point blank range [12] На снайперистки жаргон „прав изстрел”, тоест разстоянието, в рамките на което отклоненията на траекторията на изстреляния куршум по права линия могат практически да се игнорират; изстрел, при който не е нужно да се прави корекция на мерните прибори. — Бел. прев. . Червената точка стоеше върху главата на лебеда. Бор снижи оптическия мерник и точката застана върху водата точно над главата на птицата. Съсредоточи се върху дишането си. Увеличи натиска върху спусъка. И най-неопитните новобранци в тренировъчния лагер на Антитерористичния отряд знаят, че куршумът описва балистична крива, защото и най-бързият проектил се повлиява от земното притегляне. Затова колкото по-отдалечена е целта, толкова по-високо трябва да вдигне стрелецът прицелната точка. Важеше и друга, всъщност съвсем понятна и логична закономерност: ако целта е разположена по-високо от стрелеца, е нужно прицелната точка да се повдигне допълнително, за да се компенсира пропадането на куршума и, един вид, той да не се „озори” по нанагорнището. Но новобранците често недоумяваха защо, когато целта се намира по-ниско от стрелеца, точката на прицелване пак трябва да се повдигне над целта — а не да се снижи под нея — и то по-високо, отколкото при стрелба по цел на същата надморска височина.