Ю Несбё - Нож

— Бях пил някакви хапчета.

Катрине записваше, без да вдига поглед.

— Диазепам. Или рохипнол. Може би по малко и от двете.

Гласът му й напомняше за звука от гумите на дядовия й трактор по чакълестия път в Сутра.

— Сигурно затова някои моменти си ги спомням съвсем смътно — уточни Фине.

Катрине спря да пише. Смътно? Тя усети нещо метално отзад в гърлото си — вкуса на паника. Да не възнамеряваше да оттегли самопризнанията си?

— Или е просто защото винаги, когато ме удари нагонът се, замайвам.

Катрине вдигна глава. Погледът на Свайн Фине улови нейния. Все едно нещо проби главата й.

Той навлажни устни. Усмихна се и понижи глас.

— Но аз винаги си спомням най-важното. Затова го правим нали? Заради спомените, които можем да отнесем със себе си, та да ни топлят в самотни моменти.

Катрине зърна как дясната му ръка онагледи думите му с характерно движение нагоре-надолу. Тя сведе поглед записките си.

Скаре бе настоял да му сложат белезници, но Катрине обяви твърдо против. Според нея мисълта, че се страхуват от него чак дотам да го държат с оковани ръце дори в стаята за разпит, щеше да му вдъхне усещане за психологическо надмощие, което — допускаше тя — би могло да го изкуши да ги разиграва. И ето че сега, една минута след началото на разговора, той правеше точно това.

Катрине прелисти книжата пред себе си.

— Щом спомените за убийството ти се губят, можем да поговорим за трите изнасилвания. Донесла съм разпечатки на свидетелските показания, които евентуално да компенсират евентуални смущения в паметта ти.

— Едно на нула за теб — отбеляза Фине. И без да го поглежда, тя знаеше, че той продължава да се усмихва. — Но, както казах, най-важното си го спомням.

— Да чуем.

— Пристигнах там към девет вечерта. Коремът я болеше и беше силно пребледняла.

— Момент. Как се вмъкна?

— Беше отключено и просто си влязох. Тя крещеше като обезумяла. Беше силно изплашена и аз я п-прегърнах.

— За гърлото ли я стисна? Или я събори на земята?

— Не помня.

Катрине си даваше сметка, че разпитът препуска твърде бързо, че са й нужни повече подробности, но най-важното беше да измъкне самопризнание, преди Фине да е размислил.

— После?

— Тя изпитваше адски болки. От нея течеше кръв. Послужих си с н-нож…

— Твоя собствен ли?

— Не, с по-остър. Намерих го там.

— По коя част на тялото я прободе?

— Т-тук.

— Разпитваният посочва коремната област — уточни Катрине заради записа.

— Пъпа — поправи я Фине с престорен детски глас. — Пъпа.

— Пъпа — повтори Катрине и преглътна гаденето. Усети в устата си вкуса на тържеството. Имаха самопризнание. Останалото бяха подробности. — Можеш ли да опишеш Ракел Фауке? А кухнята?

— Ракел? Красавица. К-като теб, Катрине. Приличате си.

— С какво беше облечена?

— Не си спомням. Някой казвал ли ти е к-колко много си приличате? К-като сестри сте.

— Опиши кухнята.

— Затвор. Решетки от ковано желязо пред прозорците. Човек ще си помисли, че се боят от някого — засмя се Фине. — Това стига ли, Катрине?

— Моля?

— Ч-чакат ме ангажименти.

Катрине усети пристъп на лека паника.

— Но ние едва започнахме.

— Заболя ме главата. Сигурно разбираш колко тежко е човек да възкресява толкова травматични събития.

— Поне ми отговори на…

— Това всъщност не беше въпрос, сладуранке. Приключих. Ако искаш още, заповядай довечера в килията ми. Освободен съм.

— Видеозаписът, който Дагни Йенсен е получила. Ти ли й го изпрати? Жертвата ли си снимал?

— Да. — Фине се изправи.

С периферното си зрение Катрине улови, че Скаре вече се кани да влезе при тях. Тя вдигна ръка към прозореца да го възпре. Пак погледна списъка с въпроси. Опита се да разсъждава. Можеше да окаже натиск. И да поеме риска Крун да пледира самопризнанието да бъде обявено от съда за невалидно, обосновавайки се с употреба на неоправдано груби техники на разпит. Можеше и да се задоволи с полученото — а то беше предостатъчно прокурорът да повдигне обвинение. Подробностите щяха да уточнят впоследствие, преди делото да влезе в съда. Катрине погледна ръчния си часовник — подарък от Бьорн за първата им годишнина от сватбения ден.

— Разпитът приключва в 15,31 — обяви тя.

Катрине вдигна глава и видя, че Гюнар Хаген, с пламнало лице, е влязъл в контролната зала и разговаря с Юхан Крун. Скаре влезе в стаята за разпит и постави белезници на Фине, за да го отведе обратно в килията в ареста. В контролната зала Крун сви рамене и отговори нещо, а в резултат лицето на Хаген се зачерви още повече.