Ю Несбё - Нож

— Видя ли материала за ареста във „Ве Ге”? — попита той и вдигна чашата пред себе си. Кафе, установи Бьорн.

— Да. Публикували са твоя снимка.

— Дреме ми за снимката. Погледни какво излезе току-що. — Хари вдигна телефона и Бьорн прочете.

— Пише, че сме сключили сделка. Убийство срещу изнасилване. Добре де, не е обичайна практика, но се случва.

— Само че не се случва да пишат за това по вестниците. Не и докато мечката е още в гората.

— А те, искаш да кажеш, вече са й продали кожата?

— Договориш ли бартер с дявола, следва да се запиташ защо на дявола размяната му е изгодна.

— Не ставаш ли малко параноичен?

— Наистина се надявам да получим признание в официален полицейски разпит. Адвокат от калибъра на Крун за нула бройки ще направи на пух и прах доказателствената стойност на записа от бункера.

— Сега, след като го публикуваха в медиите и прочее, няма как да не направи самопризнание. Иначе ще го подведем под отговорност за изнасилванията. Впрочем, в момента Катрине го разпитва.

— Мхм. — Хари набра номер на телефона и го вдигна до ухото си. — Само да осведомя Олег за развитието по случая. Между другото, ти какво правиш тук?

— Ами… хехе… обещах на Катрине да проверя дали си добре. Не те намерих нито у вас, нито в „Скрьодер”. Всъщност си мислех, че след последния път, от бара са ти отказали достъп до заведението до живот…

— Така е, но идиотът ще дойде на работа чак по-късно. — Хари посочи количката. — Може ли да надникна?

— Малкият веднага усеща, ако някой се надвеси, и се буди.

— Добре. — Хари свали телефона от ухото си. — Дава заето. Предложения за плейлистата следващия четвъртък?

— Каква е темата?

— Кавърверсии, които превъзхождат оригинала.

— Джо Кокър с „А Little…”

— Вече е включен. Какво ще кажеш за „Can’t Tell Me Mothing” в прочита на „Francis and the Lights”?

— Кание Уест? Ти в ред ли си?!

— Ясно. Кавър на някое парче на Ханк Уилямс?

— Абе ти да не си откачил? Никой не прави парчетата на Ханк по-добре от самия него.

— Ами „Your Cheatin’Heart” в изпълнение на Бек Хансен?

— Бой ли искаш?

Хари и Йойстайн се разсмяха и Бьорн схвана, че са си направили майтап.

Хари прегърна Бьорн през рамо.

— Липсваш ми, приятелю. Не може ли скоро пак да разкрием заедно някое ама наистина зверско убийство?

Бьорн кимна, докато учудено оглеждаше усмихнатото лице на Хари и неестествено интензивния блясък в очите му. Дали пък наистина не беше превъртял? Навярно скръбта го беше бутнала през ръба. Изведнъж усмивката на Хари сякаш се напука подобно на крехък сутрешен лед през октомври и Бьорн пак се вгледа в черна бездна от болка и отчаяние. Сякаш Хари просто бе пожелал да опита вкуса на доброто настроение. И пак го бе изплюл.

— Може — отвърна тихо Бьорн. — Ще измислим нещо.

Катрине се взираше в червената лампичка над микрофона — знак, че устройството записва. Знаеше, че вдигне ли очи, ще срещне погледа на Свайн Фине Годеника. А не искаше. Не защото се опасяваше да не й повлияе, а защото се боеше тя да не му повлияе. Предварително обсъдиха дали не е по-удачно разпита да води мъж, предвид безспорно извратеното отношение на Фине към жените. Но мед като прочетоха няколко протокола от предишни разпити на изнасилвача, установиха, че той е по-склонен да се разкрива пред разпитващи от женски пол. Катрине нямаше информация дали колежките й са установявали зрителен контакт, или не.

Облече си блуза, която хем да не въздейства провокативно, хем да не създава впечатление, че Катрине се страхува от погледа му. Тя надникна към контролната зала, отделена със стъклена преграда, където полицай управляваше звукозаписната апаратура. Компания му правеха Магнюс Скаре от разследващата група и Юхан Крун, който излезе от стаята за разпит малко неохотно, след като Фине настоя двамата с Катрине да останат насаме. Катрине кимна на колегата си, той й отвърна също с кимване. Тя прочете на глас номера на делото, своето име и името на Фине, назова мястото, датата и началния час на разпита. Тази стара практика водеше началото си от времето, когато често се случваше магнитните звукозаписи да се запилеят, но изпълняваше функцията и на напомняне, че официалната част от разпита е започнала.

— Да — отговори Фине с лека усмивка и преиграна дикция, когато Катрине го попита дали е запознат с правата си и дали е разбрал, че разпитът ще бъде записан.

— Да започнем с вечерта на десети и нощта срещу единайсети март — поде тя. — Оттук нататък за краткост ще я наричам нощта на убийството. Какво се случи?